forum.gorna.net

Free зоната за Телнет клиенти.
Дата и час: 17 Дек 2018, 12:12

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Режим на клавиатурата:

Правила на форума


Натиснете за да видите правилата



Напиши нова тема Отговори на тема  [ 37 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 27 Апр 2010, 15:33 
Offline
ebati idiota
Аватар

Регистриран на: 01 Юни 2005, 08:02
Мнения: 1735
Местоположение: Джи.О.
История на уискито

Както много други открития и тайната на дестилацията не е европейско изобретение, а принадлежи на китайците. Може да се каже, че ние европейците, просто сме взели добрата идея и сме я усъвършенствали, което не е единичен случай в историята. Пътят на тази тайна от Китай до Ирландия не е напълно ясен, но е потвърдено, че маврите (народ от Северна Африка) са пренесли тайната в Европа. Длъжен съм да спомена, че съществува хипотеза или по-скоро ирландска легенда, че св. Патрик – паторна на Ирландската Католическа Църква – е отворил очите на келтските хорица от острова, когато ги е посетил с цел покръстване през 432г. пр. Хр. Келтите наричали питието "Uisge Beatha" (вода на живота). От думата "Uisge" най-вероятно произлиза и днешното "уиски" (whisky).

Въпреки че ирландците са направили първите крачки, не на тях дължим силната популярност на уискито днес. През 1494г. технологията за производство си проправя път до Шотландия.

Тряба да отбележа, че до този момент, както и прз следващите няколко столетия, историята на уискито в Шотландия и Ирландия минава през етап подобен на този на ракията в България. Въпреки че тази аналогия може да ви се стори смешна, тя съвсем не е грешна, защото до 15в. уиски се е произвеждало най-вече в манастирите. В Шотландия уискито бързо напуска пределите на божията обител и започва да се призвежда в домашни условия – по-точно казано, всяка ферма си има собствен казан и това продължава до 20те години на 19в., когато е издаден закон за акциза и производството на уиски става силно регулирано. Нещо като ситуацията с ракията в България в момента, само че с почти два века закъснение.

Тук е добре да спомена, че уискито, на което шотландците и ирландците са се радвали през този период, няма нищо общо с елексира, който ние пием днес. До този момент всички видове домашни уискита са били single malt, което ще рече, че произлизат от един казан и са от един вид ечемик или ръж. Друга характеристика на уискитата до този период е директната им употреба, тоест, уискито не е било оставяно да отлежава. Главна причина за това е вярването, че ако не се консумира директно, напитката ще се развали. Както много други велики открития и предимството на отлежаването е открито по случайност. Оттогава хората са разбрали, че уискито не само не се разваля с годините, ами и ароматът и вкусът му се подобряват.

1831г. е знакова за историята на уискито – тогава един ирландец, Aeneas Coffey, патентова нов вид казан – носещ неговото име (coffey still). Главната особеност на този казан е, че има две тръби наречени rectifier (пречиствател) и analyser (анализатор), които усоряват производствения процес. Идеята, обаче, хич не допаднала на закостенелите ирландски умове, тъй като, въпреки че технологията позволявала производството на по-големи количества, качеството на продукта било по-ниско. Така Coffey бил принуден да изнесе изобретението си в Шотландия, където го посрещнали подобаващо. За разлика от ирландците, обаче, шотландците успели да решат проблема с нискокачествената продукция чрез смесването на няколко вида малц. Пионер на тази идея бил Andrew Usher. Кооперацията между гения на Coffey и далновидността на шотландските производители довела до раждането на прочутото blended whisky, което в днешно време представлява над 90% от световната продукция. Пропускайки шанса си, ирландците губят мястото си на доминиращ производител на световния пазар.

Персонажа на Coffey може да ви прилича съмнително много на този на Цар Киро, но докато първият революционизира индустрията, вторият просто търси бърза печалба, която за кратко време да му осигури бели мерцедеси, златни зъби и много булки. Аналогията между делото на Coffey и известния постулат на Цар Киро “всичко е спирт и есенция” е светотатство. В крайна сметка трябва да се отбележи, че целта и на двамата е била масова продукция и оптимизиране на производството посредством намаляване на разходите.

До средата на 19в. уискито не се радвало на световна популярност. Ирландия и Шотландия били главните производители, а в Америка тепърва се появявали първите малки дестилационни фабрики в домашни условия като тази на Jasper “Jack” Daniel. Така нареченият “световен пазар” на уиски били англоговорящите държави, тъй като те споделяли обща култура, а най-големият пазар бил бритaнският. В Европа на уискито се гледало като на заместител на различните френски питиета като брендито.

Посредством щатлива случайност (от гледна точка на уиски любителите) в сердата на 19в. от Америка била пренесена Phylloxera vastatrix - вид листна въшка, представляваща огромна напаст за лозовите насаждения. Злата твар бързо си проправила път до областта Cognac през 80-те години на 19в. и почти унищожила бренди индустрията. Отворилата се дупка на алкохолния пазар бързо била запълнена от уискито, на което вече престанали да гледат като на прост заместител. Докато френските производители се възстановили от кризата, Шотландската напитка вече била здраво утвърдена на алкохолния пазар.

Така питието, което през 1820 г. било изключително и само за бритaнския пазар, в днешно време се продава навсякъде по света. Главна причина за този растеж е технологията на blended whisky. Шотландия е лидер в производството на уиски - и трите най-продавани марки са scotch – Johnny Walker, J&B и Ballantine's.

Видове


Шотландско

Голяма част от удоволствието на скоча е в това, че дори и за кратко, ви позволява да се откъснете от скучната родна поп-фолкаджийска действителност (нямаме предвид само музиката). Неусетно започвате да фантазирате бурно за един по-скромен, по-тих и по-уединен живот в някое малко шотландско селце с древно келтско име, разположено по ветровитите хълмове на Highlands. Макар и за кратко скочът ви пренася в един свят на старомодни ценности, розови хора и космати крака изпод карирани поли. Той се превръща в катализатор на всяка ваша идея за по-висше съществуване и искрено желание да бъдете човек с високи идеали и горди възгледи.

Дори и да успеете да намерите в себе си емоционален ентусиазъм от подобна степен, винаги съществува опасността, след като привършите бутилката скоч да се озовете обратно в грубата и болезнена реалност на “уличната” държава.

Не е нужно при вида на златистата течност, в ушите ви да закънтява Amazing Grace в изпълнение на хиляда шотландски гайди. Нито пък да усещате шепота на северния бриз всеки път, когато развъртите капачката. Но бъдете сигурни, че отворите ли сърцето и въображението си за магията на малцовия скоч, ще откриете неподозирани до този момент, дори и за вас самите, черти на характера си.

Най-общата дефиниция за “скоч” е уиски произведено в Шотландия. Други изисквания, които питието трябва да покрива са:

- да се произвеждa от малцов ечемик и вода към които може да се прибавят само други пълнозърнести съставки
- съдържанието на алкохол след дестилация да е под 94.8%
- да е отлежало най-малко три години в дъбови бъчви
- да не съдържа други добавяни субстанции освен вода и карамелен оцветител
- да притежава поне 40% алкохолно съдържание при бутилиране

Скочовете са четири основни вида – single malt, blended, vatted, grain. Това което отличава скоча от ирландското уиски и бърбъна е производственият процес. Характерният “smoky” нюанс в уханието и вкуса е следствие от използването на торф при печенето на малца. Тази подробност му придава по-грубоват и агресивен характер, който е изключително привлекателен за ценителите на питието и същевременно трудно поносим за начинаещите ентусиасти.

Мащабът на уиски-индустрията в Шотландия е огромен. Съществуват над сто отделни дистилерии (за сръвнение ирландските са само три). Структурата на идустрията е един от факторите за господството на скоча на световната сцена. Повечето дистилерии са малки, фамилни фабрики, които произвеждат малцово уиски. Една част от това уиски се бутилира като малцово, докато останалата се изкупува от блендъри, които го смесват с други малцови и зърнени уискита и го бутилират като blended. Въпреки че се случва често, световни гиганти като Diageo да притежават, както фабриката за смесване, така и производителят на малцово уиски, по традиция семейството, което ръководи малката дистилерия запазва определена автономия върху производството. Благодарение на тази огромна мрежа от малки доставчици с уникални продукти, уиски индустрията поддържа високо ниво на гъвкавост, което далеч надминава това на производствата в Ирландия, Америка или Япония.


Ирландско

Ирландия. Студени и влажни северно-атлантически ветрове кръстосват неблагоприятния терен на страната, а стръмните крайбрежни брегове, покрити с мъх, се извисяват като непреодолима стена между света на саксонците и последния независим домейн на келтите – корави хора с рижави коси, розова кожа и огнени сърца, носещи във вените си кръвта на древните войни.

Ние хората често обичаме да правим директна връзка между географското положение и климата на страната и моралните качества и характера на населението, защото виждаме нещо романтично и поетично в това. Тази представа, макар и доста колоритна, е далеч от реалността на съвременна Ирландия. Страната е европейският технологичен тигър, а икономиката и е една от най-бързо развиващите се в ЕС. Хората там отдавна не са примитивно племе, тичащо голо до кръста и свирепо размахващо бойни брадви, но все пак са запазили много от келтските си нрави – мъжкото достойнство, омразата към саксонците (англичаните) и любовта към уискито.

Ирландците са едни от пионерите в дистилирането на алкохол в Европа. Определено “водата на живота” е направила християнската идея, проповядвана от свети Патрик далеч по-привлекателна за дивите келтски юруди. Нямаме желание да се впускаме в подробно разискване на различните маркетингови приоми, използвани от католическите мисионери при покръстването на варварски племена, но ще спомена, че за ирландците, които познаваме, посланието “Бог е любов” е толкова силно, колкото и “уискито е живот” и често се сещат за първото, след като употребят второто.

Ирландското уиски не е толкова популярно колкото скоча, за това пък, погледнато исторически му се пада баща. Като всеки баща ирландското е доста по-консервативно, докато скочът е доста по-изобретателен. И тъй като законите на свободния пазар винаги застават зад изобретателността и иновацията, а се смеят на класиката, скочът в днешни дни доминира над останалите си съперници. Аз лично съм любител на скоча, но това е поради сантиментални причини и в интерес на истината не мисля, че ирландското уиски му отстъпва по нещо. Винаги ми е било трудно да ги сравнявам, тъй като двете, колкото си приличат, толкова се и различават. Но понеже мразя еквилибриумите, винаги вкарвам в действие любовта си към Шотландия и везните се накланят в посока на скоча. Но обектвино погледнато победител няма.

Поради исторически причини като икономическата криза в Ирландия и големия глад там, както и обявяването на независимостта от Великобритания, Сухият Режим в Америка, и моментите на недалновидност от страна на ирландските уиски предприемачи, сега има само три дестилационни фабрики на острова – Midleton, Bushmills и Cooley. Единствено Cooley, която през 1987 използва стар завод за водка и го преобразява в дестилационна за уиски, е притежавана от ирландци. Bushmills се счита за най-старата дистилационна на света, тъй като лиценза и е даден от Джеймс I през 1608.

Популярните видове ирландско уиски са Single Malt, Single Grain, Blended и типичното само за Ирландия Pure Pot Still. Обичайна практика е ирландското уиски да се дистилира три пъти, за разлика от скоча, който се диситлира два, но има и изключения. Друго особено качество е, че при печенето на малца, ирландците не ползват торф. Поради което опушените земни вкусове, типични за скоча, липсват. Плодовите вкусове и аромати са особеност на ирландското уиски, която комбинирана с тройната дистилация придава по-голяма мекота в сравнение със скоча. Не е нужно да имате голям опит, за да усетите тази характеристика, тъй като тя е толкова силна, че се проявява дори в blended уискитата. Така че, купете си бутилка Johnnie Walker Red Label и Bushmills Original и открийте сами разликата.

Цветето на ирланската уиски индустрия е уникалния Pure Pot Still – 100% уиски от малцов и “зелен” (немалцов) ечемик, който се дистилира в pot still. Вкусът е уникално подправен от качествата внесени от “зеления” ечемик. Като най-добрият представител на тази категория е Redbreast.

Едни от най-добрите малцови ирландски уискита са Bushmills, Locke’s, Tyrconnell и Connemara. Connemara е единственото ирландско уиски, при което се използва торф за печене на малца. Ако ви се пие single grain може да опитате Greenore, а най-добрите pure pot still уискита са Green Spot и Jameson Pure Pot Still, както и вече споменатото Redbreast. Списъкът на добрите смесени уискита е дълъг - Bushmills Original, Locke's Blend, Inishowen, Millars, Midleton Rare, Black Bush, Jameson, Powers, Paddy, Kilbeggan, Tullamore Dew, като Jameson и Paddy са едни от най-известните в света, а Powers е най-популярното в Ирландия.


Американско

Винаги съм си представял типичната скоч вечер в тъмен и шумен бар някъде из района Highlands в Шотландия. Свиреп северен вятър брули голата тревиста местност навън, а вътре на приглушена светлина барманът сипва поредното питие на група шотландци, които въпреки приятелските отношения помежду си, завършват вечерта с як пердах (който не разваля тези отношения, а даже ги издига на ново ниво) с дейно участие на всички останали гости на бара.

Irish whiskey night пък се провежда по време на селски панаир някъде в югоизточна Ирландия. Семействата са се събрали край голям огън, децата плетaт венчета от маргаритки, юношите танцуват странни, диви танци, подобни на ръченица, а възрастните мъже обръщат поредната бутилка уиски, разказвайки си бойни истории от Белфаст и псувайки яростно англичаните. И ако англичаните не се появят изненадващо откякъде да им развалят купона, вечерта си завършва мирно, като най-много няколко млади и луди глави да се съблекат голи и тичайки няколко минути наоколо, да завършат с нощно къпане в студените води на Ирландско море.

Стане ли дума за бърбън, обаче, нещата стоят различно, а ситуацията силно контрастира с горните две. Винаги съм си представял трето покеление възрастен плантатор с бял мустак и бузесто, ожарено от лятното слънце лице, който в късния следобед седи на верандата на огромното си имение в Кентъки. Залязващото слънце сипе тежки медени лъчи, които го карат да присвива слабо очи. Клатейки се безгрижно на любимия си люлееш се стол, той дърпа бавно от дебела пура и отпива леко от чаша с любимия си бърбън. Единствено мъката на черните роби, бъхтещи се цял ден над тютюневите насъждения, разваля романтиката на обстановката.

Сигурно добре разбирате, че в следствие на гореспоменатите ми разбирания есента и зимата са сезоните, в които се наслаждавам на скоча, през пролетта пия предимно ирландско уиски, а лятото е изцяло отредено за бърбън. Всъщност много почитатели на уискито отказват да пият скоч през лятото, обосновавайки се, че тежките земни аромати и пушека в питието са прекалено голямо препятствие през горещите месеци, докато сладките карамелени аромати и мекотата на бърбъна го превръщат в идеален кандидат.


Bourbon

Името бърбън идва от окръг Bourbon, който първоначално бил причисляван към щата Вирджиния, но след отделянето на Кентъки станал един от неговите counties. Окръгът носи името на френската кралска династия Бурбони управлявала Франция по време на Реформацията и Контрареформацията, както и през най-големия възход на Абсолютизма и в промеждутъците на големите революции. В края на 18в. Bourbon е бил оживен търговски район през речните пристанища, на които минавала голяма част от алкохолните напитки, отправящи се към градовете по долното течение на реките Мисисипи и Охайо. На всяка пратка бил удрян печат с името на окръга и така с времето “whiskey” и “Bourbon” станали взаимно заменими понятия (както в деншно време са “копирна машина” и “Ксерокс”).

Първоначално Пенсилвания бил щатът с най-голямо производство на уиски. Почвата там била изключително плодотворна, което много често водело до големи реколти от царевица, толкова големи, че предлагането надхвърляло мнoгoкратно търсенето. Складирането на непродадената царевица отнемало много ресурси, за това фермерите почнали да обръщат излишъка в уиски (така познатият moonshine), което в последствие довело до високи нива на алкохолизъм сред населението. В тези времена уискито се пиело веднага след дестилация, без никакво отлежаване. Така то приличало много на водката – и на вкус и на цвят. Едно от първите решения, които президентът Уошингтън взел след извоюването на независимостта, било да наложи данък върху алкохолните напитки, което довело до Уиски Възстанието в Пенсилвания, потушено от 13 000-а войска предвождана лично от президента. Вследствие на тези събития повечето уиски производители се преселили в Кентъки.

Бърбънът е обявен за национално питие на Америка и както при скоча съществуват определени ограничения и изисквания, които един производител трябва да покрие, за да може да нарече питието си бърбън. Въпреки че Bourbon county се намира в щата Кентъки, уиски произведено в други щати също може да бъде наречено бърбън:

Поне 51% от използваната за направата зърнена каша трябва да е царевица, но повечето производители използват от 65% до 75%.

- Да е отлежало най-малко 2 години в нови бъчви от бял дъб, които предварително са били опушени. Това води до карамелизиране на скорбялата, съдържаща се в дървото, което се предава на уискито чрез процеса на отлежаване и му придава характерния сладък вкус.

- Да не са използвани никакви добавки, които да подсладяват питието, да му подобряват аромата или да му променят цвета.

- Да е произведено на територията на Съединените Американски Щати – това значи, че уиски произведено извън Кентъки, също може да се нарече бърбън и все пак над 90% от марките се произвеждат от 10-те дестилерии намиращи се там. Кентъки е и единственият щат, които по закон може да слага името си на етикета.

Ароматните качества на бърбъна го отличават доста от братовчедите отвъд океана – Опушеният скоч и Плодовото ирландско. Не е лесно да се направи обобщаващо изказване за всички марки бърбън, тъй като винаги има изключения. Но като най-характерни се отличават нюансите на карамел, загоряла захар и дърво, след тях се нареждат дървото и подправките, а накрая са меда, цветистите и плодовите аромати.

Американците твърдят, че разликата между климата на Кентъки и Британските острови играе важна роля в производството на уиски. Фактът че Шотландия е студена и влажна я превръща в идеална среда за нежно и дългогодишно отлежаване, докато климатът с четири сезона и две крайности в Кентъки – къси и студени зими и горещи лета – забързва процеса на “зреене” на уискито. Така един бърбън на 7-8 години се равнявал по вкусови качества на 15-20 годишен скоч или ирландско уиски – твърдение, което аз лично не подкрепям.

Тъй като бърбънът по закон трябва да е направен от 51% царевица, той директно се класифицира като зърнено уиски. Малц се използва често в производството, но той представлява много малка част от съдържанието на бутилката. Това, обаче, не значи, че няма висококачествени “high-end” бърбън продукти. Еквивалента на single malt scotch е small batch bourbon, а на single cask – single barrel. Small batch е бърбън подбран от няколко бъчви специално избрани заради изключителния вкус. Single barrel е уиски от определено единично буре, отличаващо се с много високо качество.

Една от най-добрите марки бърбън е Maker’s Mark. За разлика от другите дестилационни в Кентъки, които бутилират голям брой от различни марки, Maker’s Mark предлага само една. Произвеждат се ограничени количества, но се обръща изключително внимание на качеството на продукцията и уникалните й характеристики. Уискито има светъл, червеникаво-кехлибарен цвят. Още при първото помирисване се усеща лек аромат на подправки. Във вкуса преобладават дървесни аромати и даже се долавя нюанс на пушек, нехарактерен за повечето бърбъни.


Tennessee

Tennessee whiskey е друг вид американско уиски много приличащо на бърбъна, тъй като и при него има изискване зърнената каша, от която се прави, да съдържа най-малко 51% царевица. Разликата е в това, че преди да се постави в бъчви за отлежаване, уискито се филтрува през 3 метра кленови въглища и нови бели вълнени плътнища. Една партида се филтрува за няколко дни. Процесът е наречен “Lincoln County Process” и е кръстен на окръг Линкълн, където първоначално се е намирала дестилерията на Jack Daniel. Идеята зад процеса е да се пречисти допълнително уискито от останалите след ферментацията примеси. Производителите твърдят, че тъй като тези примеси са отговорни за махмурлука, пиенето на Tennessee whiskey не би довело до такава степен до пронизващ главобол на сутринта след прекомерна уптреба.

В момента има само две дестилерии за Tennessee whiskey – Jack Daniel’s и George Dickel.

Уискито, което препоръчвам от тази категория е Jack Daniel’s Single Barrel.


Други

Scotch, Irish и Bourbon са най-разпространените и утвърдени видове уиски в световен мащаб, но освен тях съществува цяло съзвездие от не толкова популярни, но често близки по качество марки уиски.

Grain&Corn

Основното разграничение в света на уискито е между grain, malt и blended whisky. Малцовото се прави само от покълнали зърна на ечемик, зърненото от комбинация от всякакви други култури като пшеница и царевица, а смесеното е комбинация от зърнено и малцово.

Зърненото уиски се прави в column stills и поради това се счита, че е по-леко и с по-беден аромат в сравнение с малцовото. В Шотландия зърнено уиски почти не се бутилира. За сметка на това поради по-ниските разходи при производството му, то се използва за приготвяне на blended scotch, където се смесва с малцово уиски. Изключние правят някои висококачествени и добре отлежали grain whiskies, които се бутилират като single grain и почти не отстъпват по сложност на аромата на малцовите.

От другата страна на Атлантика зърнените уиските са доста по-популярни. Самият bourbon е в голяма степен зърнено уиски. Разликата между него и царевичното уиски е, че зърнената каша трябва да съдържа поне 51% за бърбъна и 80% за царевичното. Освен това за царевичното уиски не е задължително да отлежава, а ако производителят реши обратното, той може да избере между нови овъглени или неовъглени бъчви.

В Америка Rye Whiskey е уиски, на което зърнената каша съдържа поне 51% ръж. Ръженото уиски е било много популярно, особено в североизточните щати като Пенсилвания и Мериленд, но Сухия Режим унищожил почти всички дестилерии. Rye whiskey има по-силен аромат и по-горчив вкус от бърбъна и често е определян като американския еквивалент на Islay whisky. Освен това се използва в редица коктейли най-популярният, от които е Манхатън.

Canadian

По закон Canadian Whisky е уиски произведено в Канада и отлежало поне 3 години в дървени бурета с обем не по-голям от 700 литра. Всички произведени в държавата марки уиски се наричат rye whisky, но това не значи, че те имат нещо общо с ръженото уиски произвеждано в Щатите. Исторически погледнато, канадското уиски е било произвеждано главно от ръж, от там и името, но в днешни дни нещата седят различно. По-голямата част от канадското уиски е смесено и няма законови ограничения за това, колко ръж трябва да съдържа зърнената каша. В повечето марки това съдържание е малко и даже почти никакво. Поради тази причина канадското “ръжено уиски” не може да се продава като такова в Америка, където има изискаване rye whisky да съдържа поне 51% ръж. Единствената марка канадско уиски съдържаща 100% ръж е Alberta Premium.

В Канада се произвежда и малцово уиски. Глен Бретон Rare е най-старото от малкото малцови уискита произвеждани в Северна Америките, а технологията на производство е базирана на стила използван от шотландските дестилерии.

Japanese

Японската уиски индустрия дължи много на един човек – Масатака Такецуру, който в началото на 20-ти век заминава за Шотландия да учи искуството на дестилацията. След завършване на обучението си, той се завръща в Япония и изиграва главна роля в основаването на двете най-големи дестилерии в странатата – Ямазаки и Никка (първата в момента е собственост на Suntory, а втората на Asahi Beer). Страната на Изгряващото Слънце е използвала Шотландия за образец при изграждането на своята уиски индустрия. Планирано е било първите дестилерии да бъдат построени на северния остров Хокайдо, за да може климатът да е максимално близък до Шотландския. Въпреки това има няколко разлики, най-голямата, от които е структурата на индустрията. В световен мащаб търсенето на малцови уискита нараства, въпреки това смесените все още представляват най-голям процент от продажбите. В Шотландия повечето дестилерии произвеждат малцови уискита с уникален вкус и аромат, след това блендърите (изключително опитни дегустатори, които определят пропорциите на различните малцови и зърнени уискита в бутилка blended scotch) избират и смесват няколко вида от тях, така че да подчертаят определен характер на уискито. По този начин дестилериите в Шотландия са и самостоятелни производители на малцов скоч, и доставчик на суровина за производство на смесен скоч. Талискер например е едно от малцовите уискта участващи в палитрата на Johnnie Walker. Отворената търговия между независимите дестилерии и производителите определя разнообразния характер на скоча. В Япония структурата е друга. Там дестилериите и марките blended whisky са притежание на една компания и съперниците като Ямазаки и Никка не търгуват малцове помежду си. Този факт прави японските уискита по-консервативни като вкус в сравнение с шотландските си братя. Поради тази причина повечето дестилерии в Япония, в последно време, започнаха да произвеждат уискита с разнообразен характер. Друга разлка е, че поради ограниченост откъм суровини, в зърнената каша, от която се произвежда японското уиски не присъстват пшеница или ръж, тя е почти изцяло съставена от царевица и просо, а понякога се използва и ориз.

Японското уиски няма свой особен вкусов подпис, с който да се различи от останалите на световната уиски сцена. В Империята се произвеждат, както тежки торфни и опушени уискита, така и такива с меки плодови аромати. Напоследък на няколко пъти се случва на големи уиски форуми, след сляпо дегустиране, японските претенденти да надделеят над шотландските. Както разбирате, японските уискита стават все по-модерни, това е отразено и във факта, че най-голямата дестилерия за уиски се намира там - Hakushu whisky distillery на Suntory.

Indian&Braznilian

Това е групата на аутсайдерите. В чисто пазарен контекст производителите в тези страни диференцират продуктите си според цената, а не според качеството и много често се залага на имитациите. И двете държави представляват голям пазар за “водата на живота”, но в тях не съществува добре изградена уиски култура.

В Индия скочът е популярен още от времето на Британският Радж през 19 век. След получаването на независимост от Старата Империя, поради редица бюрократични и протекционистки причини популярността на скоча намалява. В момента питието държи едва 1% от необятния индийски уиски пазар като останалата част, е в ръцете на домашните производители. Качеството на индийското уиски и технологията на прозиводство са толкова ниски, че то не би могло да се нарече уиски, където и да е извън Индия. Основната суровина за производство не е малц или зърно, а моласа.

В Бразилия и Индия нерядко производителите смесват домашно произведено уиски със скоч, в опит да подобрят качеството, но същевременно да запазят цената ниска. Въпреки че домашната продукция по закон не може да носи надписи като “Scotch”, “Scottish”, “Scot” и т.н. на етикетите, имитации продължава да има. За пример едно от най-популярните Бразилски уискита се казва Grand Par, а от индийските най-известни са Bagpiper, McDowell's No.1 и MaQintosh.

В България нещата не седят по-различно – маркетинговата комуникация на нашето родно Black Ram Whisky добре имитира несъществуваш ирландски или шотландски произход.

Moonshine

Moonshine съществува навсякъде по света. В англоговорящите страни терминът се отнася за нелегална уиски продукция най-често в домашни условия, в България еквивалентът е “домашната”. По света moonshine има повече различни наименования от марихуаната и се слави още като poitin, mooney, moonshizzle, mountain dew, moon, creek water, hooch, squeezings, rot gut, gut rot и много други. Този тип алкохол, бил той уиски, водка, ракия или друг вид, често има общи вкусови характеристики, отличава се с високо съдържание на алкохол и се консумира директно без отлежаване.

source: limon.bg

_________________
Не е важно колко ти е мощна колата, а колко ти е празна главата !!
Изображение

http://bar-rimini.com/


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: 27 Апр 2010, 15:39 
Offline
ebati idiota
Аватар

Регистриран на: 01 Юни 2005, 08:02
Мнения: 1735
Местоположение: Джи.О.
КАК ДА ПИЕТЕ УИСКИ

Няколко основни правила за това как да пиете уиски

На връщане от работа минете през магазина за алкохол, купете си някоя от марките уиски от листа, който ви предоставяме в тази секция, купете си фъстъци, бадеми или някакви други ядки, както и една бутилка газирана минерална вода, натурален сок или някой вид кола. Приберете се вкъщи, питайте жена/гаджето/майка си къде са чашите за уиски и вземетете няколко кубчета лед. Сипете два пръста уиски и разредете, с каквото безалкохолно сте взели от магазина. Ако не сте взели нищо, налейте малко вода от чешмата. Изсипете фъстъците в малка купа, седнете да гледате мача Левски vs ЦСКА и се наслаждавайте на уискито си.

Такаааам…този ритуал трябва да си го запишете някъде, за предпочитане на видно място, след което под записката напишете с големи букви: “ТОВА Е СЕЛСКО!!!”, оградете новия надпис с правилна елипса и начертайте стрелка, тръгваща от него и посочваща описанието на горния ритуал. Запомнете, ако мислите да пиете уиски по този начин, по-добре продайте всичкото си недвижимо имущество, скъсайте връзка с приятелите и колегите си, напуснете работа и се преместете да живеете (заедно с цялата рода) в някое пусто село около Малко Търново.

И все пак, ако сте решили да пиете уиски както трябва, а не да го ползвате като заместител на домашната сливова, съществуват няколко правила, които трябва да запомните:


1) Ако сте под 20 години, заслужавате да опитвате уиски само, ако пиете от 13-14* годишна възраст – в противен случай има опастност да оскверните питието по гореспоменатия начин.
2) Ако не сте навършили 30, в никакъв случай не сте пораснали достатъчно, че да пиете single malt скоч, дори и да пиете от 13-14 годишен.
3) Ако сте жена, моля придържайте се към леките коктейли и сладките алкохоли – някои неща са направени само за мъже като писуарите, президентските избори (ах! Хилъри), Burger King и уискито.
4) Ако сте комплексиран пикльо и четейки това си мислите “тоа па ша ми каже как да си пия скоча…Аз съм си го купил, кат искам така ша си го пия”, бих само ви препоръчал да се прехвърлите от скоч, ирландско или бърбън към рожбата на плодородните български земи - домашната ракийка.

Добре, че изяснихме тези основни правила. Сега вече можем да преминем към съществаната част.

Уискито не е обикновено питие, такива са водката, текилата, узото, а малко по-надолу са мастиката, ракията и ментата. Скочът е, може би, на едно ниво с виното и брендито. И все пак съществуват (и българският пазар е пълен с) вина, които са с посредствено и даже жалко качество – напитки, наподобяващи разводнен гроздов сок с привкус на селска пръдня. За разлика от виното, обаче, не съществува нискокачествен скоч или ирландско уиски – защото, за да се нарече по едни от тези начини, питието трябва да е произведено в Шотландия или Ирландия, а по време на производството, трябва да са спазени определени правила. Така че скоч с ниско качество не съществува (ако намерите, знайте че това не е скоч и са ви излъгали)!

1) Малцовото уиски никога не се пие върху лед! Нека погледнем така на нещата – уискито не е просто питие, той е идея. Та идеята е в аромата или по-скоро в букета от аромати, съчетани в бутилката. Затова, когато пиете уискито си с лед, вие просто заключвате тези аромати и намалявате удоволствието си от питието.

2) Правило №1 може да ви наведе на мисълта, че уискито винаги трябва да се пие чисто, и ще сте почти прави, защото към него е изключено да се добавя, каквато и да е газирана напитка (да, точно така, това значи твърдо НЕ и на колата). Не е нужно да споменавам, че чешмяната вода не само ще приравни скоча, ирландското или бърбъна ви към онова уиски с черния овен, aми и е твърде възможно да навреди на здравето ви (особено в България). И все пак има едно изключение. Най-големите познавачи на уиски (да познахте, става дума за хората с шарените полички) твърдят, че ако към уискито се прибавят няколко капки чиста изворна минерална вода, вкусът и ароматът на напитката само ще се подсилят. В идеални условия става дума за точно тази изворна минерална вода, която е била използвана за направата му, защото според шотландците всичко друго би притъпило качествата на уискито. Тъй като това е почти невъзможно, ви препоръчвам или винаги да пиете скоча чист, или ако имате възможност да купите бутилирана изворна ниско-минерализирана вода.

3) Всеки от нас “някога” “някъде” е пил “някакво” уиски докато е замезвал с фъстъчки или други ядки. За да не сте правили тази грешка, или сте голям късметлия, или сте били задръстеняка в класа през гимназиалните си години. В България сякаш съществува неписан закон според, който всички видове уиски “вървят” с фъстъци. Това не само е грешно, но е и смешно, тъй като фъстъците нямат никакво място в традицията и ритуалала на пиене на уиски. От сега запомнете, пиенето на малцово уиски не е просто странична дейност, която извършвате, докато гледате Планета ТВ, нито пък е добър избор на питие за събота вечер в БИАД. То се пие, за да изпитвате удоволствие от всяка капка и глътка, да усещате аромата с небцето и вкуса с езика си. Затова, като всеки ритуал трябва да го изпълнявате правилно – има си процедури и традиции, правилното извършване на тези процедури и традиции, обгражда самото действие с магия, прави го уникално и му придава стойност. Пиенето на добро уиски е може би на върха на класацията за хедонистичните джентълменски удоволствия, затова, моля ви, мислете преди да се впуснете в него. След тези редове пълни с филосовски размишления, се надявам да не посегнете повече към фъстък, докато консумирате тази напитка.
Все пак, ако не можете да устоите на напрежението и желаете да хапнете нещо, докато се наслаждавате пълноценно на уискито си, бих ви препоръчал единствено кървавица. Да, правилно сте прочели – кървавица...колбасът кървавица. Домашно приготвената е за предпочитане. Кървавицата е “позволена”, тъй като е единственият български продукт доближаващ се до “haggis”. “Haggis” е традиционен шотландски колбас, който според шотландците не разваля удоволствието, а даже допринася за него.

4) В последния си съвет към вас ще бъда по кратък. Мястото, където ще пиете скоч е без значение, както е без значение и облеклото ви и всички останали външни статус символи. Може да сте заключен в затворническа килия, да носите опърпани дрехи и да сте мръсен и вмирисан и пак да се насладите на прекрасния 18 годишен скоч от Speyside, който най-добрият ви приятел е пратил. Джентълменът е джентълмен заради маниерите, начина на мислене, възприятията, начина на изразяване, държанието и осанката си, а не заради колата, жената, парите, славата и властта.

Дегустация

От древни времена насам хората са се опитвали да прилагат емпирични стойности на всичко, до което се докоснат, било то материално или не – от броя на овцете до силите на гравитацията и магнетизма. Изключение не прави уискито. Систематизирането на определени явления ги прави по лесни за обясняване и разбиране. Та гореспоменатият cellar book прави точно това – позволява ви системно да класифицирате възприятията си от определен вид уиски. По този начин лесно могат да се сравняват получените вкусове и аромати от две или повече марки. И тук систематизирането свършва, защото останалото е плод на субективна преценка и усещане на сетивата. Важните сетива в този случай са зрение, вкус и най-важното – мирис. Има над 190 вида аромати, които са разпознати от експертите, но това не означава, че трябва да се ограничавате само с тях. Ако доловите някои аромат, който не присъства в този дълъг списък, това не значи, че бъркате, а даже напротив, успели сте да усетите нещо, което другите са пропуснали (стига да не си измисляте).

Крайната цел, когато опитвате малцово уиски, е да изпитате удоволствие от всеки един аромат и вкус, присъстващ в палитрата. Малко са хората, които по рождение имат изключително изострени сетива, повечето трябава да ги тренират. Спомням си моята първата чаша малцов скоч. Беше ми известно, че има определени аромати, които се очаква да разгранича, но колкото и да се мъчих, накрая уискито отново си имаше вкус на…уиски. Това е така, защото трябва време и опит, докато се изостри чувствителността на вкуса и мириса на човек. За да ме разберете правилно, си припомнете колко пъти сте спорили в компанията, дали две различни марки минерална вода имат различен вкус (и дали водата въобще има вкус). Останалата част от статията е един вид съвет, как да “отключите” тези скрити аромати и вкусове.
Може би най-важното условие, преди да започнете процеса на опитване, е да сте в добра среда и добро настроение. Шотландците казват, че уискито има най-добър вкус, когато се пие в родното му място, тоест определения регион на Шотландия, откъдето произлизат съставките му. Винаги е хубаво да се насладите на малцовото уиски сами пред камината, но това може да се окаже и пречка. На мен лично ми се е случвало да заседна на определен тип вкусове, да речем плодови и да игнорирам останалата част от палитрата. Ако и на вас ви се случи, знайте, че е добре да имате един или няколко други ентусиасти до вас, които да споделят своите впечатления и да ви извадят от, в моя случай, плодовата “дупката”. Освен това стаята, в която сте също има значение – стаи, в които доминира определена силна миризма, например на боя или лак, или в които влажността и температурата са по-високи, или по-ниски от нормалното, могат да създадът пречки при дегустацията на уиски.

Размерът и формата на чашата също са от голямо значение. “Традиционната” уиски чаша с дебело дъно и широк отвор (така нареченият tumbler) е добър избор, ако сте решили да смесите уискито си с кола, натурален сок или пък да му сложите лед, накратко бихте я ползвали на тинейджърски купон. Тя е абсолютно безполезна в случай на сериозно пиене и дегустиране на уиски. Идеалният вариант прилича на чаша за коняк, с обем около 180мл, форма на лале – с по-тясно гърло и по-широка основа и столче като на чаша за вино, само че по-ниско. В такава чаша ароматът се концентрира в горната част, което ще ви улесни при мирисането на уискито.

Осигурете си и бял фон, на който да можете да оцените чистотата и цвета. Последното нещо, което трябва да подготвите, преди да започнете процеса на опитване и оценяване на уискито, е вода.
Въпросът с водата е доста деликатен. Има ентусиасти, които подкрепят тезата, че уискито трябва да се пие чисто и други като Neil Wilson, които твърдят, че “уискитата имат нужда от вода по същия начин, както и цветята”. В интерес на истината проблемът не е толкова принципен, колкото технологичен. Аз също обичам да пия уискито си чисто, но когато ми попадне някой 50+% ABV (cask strength) single malt съм принуден да го разредя след първата глътка. Силното алкохолно съдържание “приспива” вкусовите рецептори на езика и създава силни спиртни изпарения, които блокират пътя на по-слабите миризми от букета към носа. Така се получава същото онова усещане на дезинфекция в устата, което оставя и дядовата ви усуканица, а единствения вкус и аромат, който долавяте е този на медицинския спирт. И все пак, когато си имате работа с някои изключително стари и скъпи уискита (20+ години) трябва да подхождате с повече предпазливост, защото поради дългото време на отлежаване те са „по-крехки” и сложните органични молекулни връзки може лесно да бъдат „разрушени” от неразумното добавяне на вода. Освен това, усещането да гледате как 30-те грама уиски, струващи 100-тина лв. в чашата ви, си заминава на кино, не е от най-приятните.

Така че в крайна сметка г-н Wilson е прав за водата, просто бъдете по-внимателни с по-старите уискита.

С риск да се повторя ще ви припомня, че водата също има вкус, затова не всеки тип вода е подходящ за вашето малцово уиски.

За абсурдното взаимоотношение между леда и скоча съм писал и в други статии, тук само ще добавя, че дори да замразите чиста вода от шотландски извор с ниска минерализация, ледът пак си остава лед. С това имам предвид “странното” му свойство да бъде студен, докато не се разтопи. При ниски температури рецепторите във вкусовите папили на езика ви изпадат в анастетично (упойно) състояние и единственото, което ще можете да отбележите в секцията за коментари на cellar book-а си ще бъде – “уискито беше някак си студено”.
И така, в добро настроение сте, в подходящно помещение, изхвърлили сте непотребните tumbler-и и сте си купили истинска чаша за скоч. Приготвили сте си бяла кърпичка или салфетка, боядисали сте стената в бяло или сте си приготвили някакъв друг бял фон и накрая сте се заредили с достатъчно количество слабо минерализирана качествена вода. И ако всички системи са “all checked”, можем да започнем с първата същинска част на процеса на дегустация – визуално оценяване.

Налейте около 30мл (един пръст) в чашата, надигнете я срещу свелината или срещу белия фон, който сте приготвили полюбувайте се на цвета, плътността и чистотата. Повечето хора считат, че уискито е течност със меден цвят. Всъщност не е така. Уискито е безцветно, също като джина и водката, но понеже, за разлика от тези питиета, то минава през процес на отлежаване, крайният потребител се наслаждава на наситен златен цвят. Няколко са главните фактори определящи цвета – времето на отлежаване, размер на бъчвата, предишно предназначение на бъчвата (за отлежаване на шери, порт, Мадейра) и брой на пълнения на бъчвата (дали уискито е от първо, второ, трето и т.н. пълнене). Обикновено се счита, че по-тъмният и наситен цвят е следствие от продължително отлежаване на уискито, което не винаги е така. Фактори като големината на бъчвата и брой на пълненията оказват силно влияние. Двама отделни производители (при условие, че всички останали променливи са равни) могат да докарат един и същ цвят на уискито по различни начини. Първият, използвайки бъчва тип butt (500 литра) second-fill (второ пълнене) отлежава уискито си в продължение на 15 години, след които то придобива красив и наситен Oloroso Sherry цвят. Вторият използва обикновен тип бъчва тип hogshead (250 литра) като я пълни за пръв път (first-fill), след което уискито отлежава за 12 години и крайният резултат е пак Oloroso Sherry цвят. Причината за това е, че уискито в по-малки бъчви отлежава по-бързо, поради по-голямото отношение между допирната повърхност на бъчвата и обема на уискито в нея. Освен това след всяко следващо пълнене, цветът придаден на уискито от бъчвата за единица време, е по-блед.

Като опеределите цвета, развъртете чашата, така че уискито да се разлее по вътрешните стени и наблюдавайте как след това се стича обратно към дъното. Малките ручейчета, които капчиците образуват се наричат “краката” на уискито. От плътността на краката се определя и плътността на уискито. При старите уискита краката са по-дълги, което значи, че отнема повече време на уискито да се уталожи обратно на дъното на чашата. Това е така, защото старите уискита се отличават с по-голям визкозитет.
Следва процеса по мирисане на уискито. Повечето уискита са с около 40% ABV, но бъдете внимателни с тези, на които алкохолното съдържание не е било намалено преди бутилирането (така наречените cask strength). Те могат да достигнат до 63% ABV и ако не внимавате могат временно да приспят усещането ви за мирис. Затова с всички уискита, първо помиришете внимателно. Ако установите, че алкохолните пари са прекалено силни, си дайте почивка от няколко секунди, вдишайте дълбоко чист въздух и отново се впуснете в мирисане. Твърде възможно е ароматите на уискито да са “затворени” от прекалената концентрация на питието, затова добавете малко вода. Niel Wilson твърди, че относно върпоса с водата е добре да се водим от алкохолното съдържание на уискито, тоест 30мл уиски с 40% ABV тябва да разредим с 12мл вода (40% от 30мл). Michael Jackson от своя страна подкрепя тезата, че когато за пръв път се опитва някоя марка уиски, трябва да се сипва вода мнoгoкратно и в много малки количества и всеки път да се преценява, доколко се е променил аромата и вкуса, тоест, колко от ароматите са се “отключили” и колко са изчезнали. Така лесно се установява границата, след която добавянето на повече вода, би “развалило” уискито. След като направите този експеримент, е добре да си запишете какво сте научили за това уиски, така следващия път, когато пак ви попадне чаша от него, ще знаете точно с колко вода да го разредите.
Добре е да отпиете от уискито, още преди да сте го разредили и след като сте го помирисали първоначално. Поемете малка глътка и я задръжте на езика си, след което надигнете езика си и го допрете в небцето. По този начин уискито ще се разлее и ще обгърне целия ви език, изпълвайки същевременно устата ви, създавайки особено усещане наречено mouthfeel. Задръжте така за момент и преглътнете бавно, така уискито ще влезе в контакт с всички рецепторни зони на езика ви – сладко, солено, кисело и горчиво. Тази фаза е много важна, защото впечатленията, оставени след мирисането, ще се подсилят и ще можете по-точно да определите как сте усетили уискито. Точно поради тази причина е добре да оставите чашата настрана за няколко минути, давайки си почивка и позволявайки на уискито да се доразвие. Ако имате капак за чашата, е добре да го сложите. Като се върнете към уискито, с радост ще откриете нови аромати и вкусове, които преди това са ви убегнали.
Езикът ви ще открие елементи на тръпчивост и острота в питието. Реакцията на останалата част на устата ви ще определи качества като гладкост, грубост, плътност и вискозитет. В някои уискита могат да се усетят мазни или пресищащи елементи, но това не винаги е неприятно. Запомнете, винаги да оставяте уискито да се “разходи” из устата ви, за да може да остави своя отпечатък.

След като приключите с уискито, единственото, което остава в устата ви, е завършекът (finish). Той често се определя от тежките и бавни аромати, които често остават на заден план, но са последните, които напускат уискито, след прибавянето на вода. Все пак силни и резки вкусове, както и характеристики като плътност, визкозитет или някои мазни елементи, могат да присъстват в завършека, дори и няколко часа след пиенето. Ако не запишете впечатленията си от уискито в момента на пиене, рискувате да се повлияете силно от завършека. Добре е също така да прекарате няколко дни на едно и също уиски, връщайки се към него всяка вечер и откривайки нови аромати – ще се изумите, колко много неща сте пропуснали в първите опити или как някой определен вкус, стоял заключен в съзнанието ви, изведнъж излиза наяве и вие сте способни да му дадете име. В интерес на истината ще откриете, че наименоването на аромати, вкусове и други характеристики, съвсем не е проста работа, но е нещо, което лесно се усвоява с времето и натрупания опит.

Никога не подценявайте уменията си да описвате уиски. Ще видите, че с времето това занимание ще се превърне в изключително преживяване за вас и за вашите приятели ентусиасти.

П.С. Споделете кой вид и марка ви допада най много :)

_________________
Не е важно колко ти е мощна колата, а колко ти е празна главата !!
Изображение

http://bar-rimini.com/


Последна промяна Z1gGY на 27 Апр 2010, 16:02, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: 27 Апр 2010, 15:52 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 27 Авг 2004, 11:20
Мнения: 1409
Местоположение: В ГараЖа Под или Върху Колата
Skype: crazysex6008
=D>

_________________
:D.............................................:P


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: 27 Апр 2010, 16:51 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 11 Яну 2010, 18:49
Мнения: 860
По принцип пия бърбън. Най ми допада, има по-мек вкус и е с по-наситен аромат. На първо място естествено Maker's Mark с черен етикет, но в редки случай. Говорим за +100 евро бутилката. Maker's Mark обикновен най-вече. Цената е по-нормална, а вкусовите качества много по-добри от аналогичните. Jim Beam естествено, най-разпространения бърбън за всекидневна употреба. Също така харесвам Jack Daniel's. На вкус много доближава бърбъна. Може би за това ми харесва. Харесвам и Dimple от по-старите (15+ г.).
Съгласен съм с автора на статиите, че уискито се пие чисто и никога не се смесва, камо ли да се слага лед. Има една приказка: "Не разваляй любовта с брак и уискито с лед!".
Моят ритуал е да го пия чисто, под ръка да има чаша минерална вода и хубава кубинска пура. Водата да не е газирана. Най ми върви със Сан Пелегрино. Българската минерална е много силна и се губи вкуса. Йовковската чешмяна също е добра, без майтап. 8-)


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: 27 Апр 2010, 22:08 
Offline
ebati idiota
Аватар

Регистриран на: 01 Юни 2005, 08:02
Мнения: 1735
Местоположение: Джи.О.
sawaster написа:
По принцип пия бърбън. Най ми допада, има по-мек вкус и е с по-наситен аромат. На първо място естествено Maker's Mark с черен етикет, но в редки случай. Говорим за +100 евро бутилката. Maker's Mark обикновен най-вече. Цената е по-нормална, а вкусовите качества много по-добри от аналогичните. Jim Beam естествено, най-разпространения бърбън за всекидневна употреба. Също така харесвам Jack Daniel's. На вкус много доближава бърбъна. Може би за това ми харесва. Харесвам и Dimple от по-старите (15+ г.).
Съгласен съм с автора на статиите, че уискито се пие чисто и никога не се смесва, камо ли да се слага лед. Има една приказка: "Не разваляй любовта с брак и уискито с лед!".
Моят ритуал е да го пия чисто, под ръка да има чаша минерална вода и хубава кубинска пура. Водата да не е газирана. Най ми върви със Сан Пелегрино. Българската минерална е много силна и се губи вкуса. Йовковската чешмяна също е добра, без майтап. 8-)


Много добър избор.. Джак даниелс има доста общо с бърбъна защото и той съдржа 51% царевица но по принцип е Тенеси уиски, за Мейкърс марк няма да говоря.. перфектния бърбън от среден клас :)

_________________
Не е важно колко ти е мощна колата, а колко ти е празна главата !!
Изображение

http://bar-rimini.com/


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: 28 Апр 2010, 16:33 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 09 Авг 2005, 16:03
Мнения: 672
Местоположение: Myrtle Beach,USA
Skype: s1anka7a1
УОУ...Важна тема :)
Рядко пия такъв вид алкохол, но когато го правя предпочитам Jim Beam :cool:

_________________
United We Stand! GGMU !


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: 05 Ное 2010, 13:42 
Offline
ebati idiota
Аватар

Регистриран на: 01 Юни 2005, 08:02
Мнения: 1735
Местоположение: Джи.О.
има ли пиячи тука какво става? :]]]]

_________________
Не е важно колко ти е мощна колата, а колко ти е празна главата !!
Изображение

http://bar-rimini.com/


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: 14 Ное 2010, 18:56 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 24 Яну 2007, 18:29
Мнения: 352
Местоположение: on the mix...
Има,има :) Малко снобарско е написана статията,но все пак е хубава.

Все пак предпочитам бърбън и по-специално Джак,иначе от евтините много хубаво е Old Smuggler.

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: 14 Ное 2010, 19:22 
Offline
Bad Ass
Аватар

Регистриран на: 04 Юли 2003, 13:05
Мнения: 3635
Местоположение: MadHouse

_________________
I spent 90% of my money on women, drink and fast cars. The rest I wasted. G.Best
... on the 8th day God created boost

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: 30 Ное 2010, 15:29 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 30 Ное 2010, 13:59
Мнения: 76
Фен съм на Jim Beam както и на Royal Salute :)


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: 01 Дек 2010, 22:19 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 23 Окт 2010, 23:18
Мнения: 7
Интересна статия, но преспочитам да си пия уискито както на мен ми харесва. Не ме интересува дали е селско или градско! Идеята за създаването на всякакъв вид алкохол е удоволствието! Това, че някой го харесва чисто не значи че и на мен така трябва да ми харесва и да се чувствам длъжен да го пия като него!
Лично аз си слагам по-малко лед защото от водата се осводобждава аромата му!
Но най-важното е да се пие качествен алкохол, а не някой забъркан в гаража отсреща! Това как се пие е въпрос на личен избор!

_________________
Pain is temporary. Glory is forever!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: 10 Дек 2010, 14:33 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 10 Дек 2010, 13:44
Мнения: 5
Много хубава статия. Уискито било цяла наука. На мен любимото ми е едно от 16лв.Казва се Black & White. На картинката има две пуделчета. Направо го пия от крак.

_________________
Врати


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: 11 Дек 2010, 17:26 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 02 Сеп 2007, 14:11
Мнения: 728
Местоположение: Велико Търново
Jim Beam, една бучка лед и газирана вода или кола.Въпрос на вкус. :)


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: 11 Дек 2010, 18:06 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 03 Юли 2005, 17:18
Мнения: 1925
Местоположение: z0ne_b5, sofia
Skype: emskiq
SlaY` написа:
Jim Beam, една бучка лед и газирана вода или кола.Въпрос на вкус. :)

само с газирана вода за да му се почувства вкуса...

п.с. аз го пия с повечко лед поради простата причина, че в заведенията много често е топло...


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: 11 Дек 2010, 18:07 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 04 Сеп 2003, 17:09
Мнения: 1031
Lagavulin чисто със содичка и тъмен шоколад 95%+. :)


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: 12 Дек 2010, 12:42 
Offline
ebati idiota
Аватар

Регистриран на: 01 Юни 2005, 08:02
Мнения: 1735
Местоположение: Джи.О.
boyan написа:
Lagavulin чисто със содичка и тъмен шоколад 95%+. :)

:mrgreen:

_________________
Не е важно колко ти е мощна колата, а колко ти е празна главата !!
Изображение

http://bar-rimini.com/


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: 22 Фев 2011, 19:38 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 03 Окт 2003, 22:07
Мнения: 384
Местоположение: Deutschland - Mauerstrabe 11, 10117 Berlin
Skype: vasko9988
:D Много информация за едно Уиски :) Няма ли нещо и за Ракията

_________________
Изображение
Изображение
http://www.erepublik.com/en/referrer/Vasko99


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: 22 Фев 2011, 20:10 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 24 Юли 2008, 21:04
Мнения: 2513
boyan написа:
Lagavulin чисто със содичка и тъмен шоколад 95%+. :)



заповядай тогава в Римини! ;)

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: 30 Апр 2011, 17:23 
Offline
ebati idiota
Аватар

Регистриран на: 01 Юни 2005, 08:02
Мнения: 1735
Местоположение: Джи.О.
Изображение

Johnnie Walker е марка Шотландско уиски, собственост на компания Diageo и произвеждано в Kilmarnock, Ayrshire, Scotland. Това е най-разпространеното шотландско уиски в света днес, продавайки общо над 130 милиони бутилки, в почти всяка една държава в света. Първоначално уискито се е наричало Walker’s Killme Whisky и се е продавало от John (Johnnie) Walker в неговия хранителен магазин в Ayrshire, Scotland. По негово време марката била известна, но всъщност след неговата смърт през 1857, неговият син Александър Уокър и внукът му Александър Уокър II били основно отговорни за истинското популизиране на марката алкохол. За първи път известната бутилка с квадратно дъно на уискито за бутилиране се използва през 1870 г. от Александър Уокър. По този начин по-малко бутилки се чупели и заемали по-малко място. Друга отличителна черта е етикета на бутилката, който е завъртян на 24 градуса. Ъгълът на етикета позволявал той да бъде по-голям и по-лесно видим. През 1906-1909 година внуците на Джон – Джордж и Александър II за първи път брандират уискито в няколко различни цвята. По време на Втората Световна война е спряно от производство Johnnie Walker White, а през 1932 г. Александър II пуска на пазара Johnnie Walker Swing като името произлиза от формата на уискито, което му позволявало да се люлее напред назад. Компанията се присъединява към Distillers Company през 1925 г., от свой ред Distillers били придобити от Guinness през 1986 г., а Guinness и Grand Metropolitan се слели в компанията Diageo през 1997 г. И до наши дни Johnnie Walker се произвежда в местността Kilmarnock, но ако смятате да посетите местността, то побързайте, защото на 1 юли 2009 г. от Diageo обявиха, че ще преместят производството на Johnnie Walker в тяхна фабрика в Leven, Fife and Shieldhall, Glasgow до края на 2012 г.

_________________
Не е важно колко ти е мощна колата, а колко ти е празна главата !!
Изображение

http://bar-rimini.com/


Последна промяна Z1gGY на 15 Юни 2011, 07:03, променена общо 2 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: 02 Май 2011, 07:16 
Offline
ebati idiota
Аватар

Регистриран на: 01 Юни 2005, 08:02
Мнения: 1735
Местоположение: Джи.О.
Изображение

Justerini & Brooks (по-известно като J&B) е бленд (блендирано) скоч уиски. Компанията е притежание на мултинацилната Diageo plc. Блендът на J&B Rare съдържа четиридесет и две уискита - шест зърнени е тридесет и шест малцови. Уискито е предназначено най-вече за експорт и може да бъде намерено в няколко различни варианта в Европа, Америка и Корея. Компанията, която първоначално се е казвала Johnson & Justerini, е основана през 1749 година в Лондон и основната и дейност е било доставянето на вино и алкохол на различни високопоставени семейства и дори на самия крал Джордж III. През 1910 година марката е купена от Alfred Brooks и преименуван на Justerini & Brooks. През 1749 година Giacomo Justerini се влюбва в оперна певица и заради нея се премества от Болония в Лондон. Младият италианец взема със себе си и няколко рецепти за алкохолни питиета, създадени от чичо му - специалист по дестилиране. В Англия намира партньор и двамата започват да произвеждат вино. През 1760 година Justerini се връща в родната си страна, а крал Джордж III удостоява марката с първия от осемте и Кралски сертификати за качество. През 1831 година компанията става притежание на заможния джентълмен Alfred Brooks, преименувана е на Justerini & Brooks и преместена в Regent's Park (един от кралските паркове в Лондон). J & B е една от първите производители на алкохол, които виждат потенциала на блендираното уиски, купуват отлежало малцово уиски и създават свой собствен бленд. По време на сухия режим компанията рекламира марка, специално създадена за Америка(J&B Rare) и когато той е отменен през 1933 се радва на голяма популярност в Ню Йорк. В началото на 50те години J&B се слива с друга компания и така е създадена United Wine Traders Ltd, а до края на десетилетието тя завладява целия американски пазар. От тази стабилна основа и след сливането с лондонските производители на джин W A Gilbey Ltd марката тръгва да покори целия свят. Днес J&B е второто най-продавано блендирано уиски след Johnnie Walker.

_________________
Не е важно колко ти е мощна колата, а колко ти е празна главата !!
Изображение

http://bar-rimini.com/


Последна промяна Z1gGY на 15 Юни 2011, 07:03, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 37 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Web Hosting by MyhostBG
Powered by Telnet Ltd. © 2009