forum.gorna.net

Free зоната за Телнет клиенти.
Дата и час: 22 Яну 2018, 10:37

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Режим на клавиатурата:

Правила на форума


Натиснете за да видите правилата



Напиши нова тема Отговори на тема  [ 14 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: RQ: ЛИС
МнениеПубликувано на: 15 Окт 2009, 19:21 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 15 Окт 2009, 19:12
Мнения: 5
Skype: bradata9_
Трябва ми ЛИС(литературно интерпретативно съчинение) на тема : Спомен и блян в елегията "Скрити вопли" от Димчо Дебелянов
За пръв път се спречквам с ЛИС. Ако ми напишете 1 такова съчинение или намерите, макар че аз търсих и не намерих, аз ще се опитам да направя подобно, не обичам така нареченото " copy-paste "
Мерси предварително


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: RQ: ЛИС
МнениеПубликувано на: 15 Окт 2009, 21:23 
Offline
Global Moderator
Аватар

Регистриран на: 19 Авг 2004, 13:53
Мнения: 4046
Местоположение: Г.Оряховица
Интерпретирай: ;)


ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ - "СКРИТИ ВОПЛИ "


ПЪТЯТ И СПОМЕНЪТ

ЛИС 8 клас



Споменът е завръщане в миналото, припомняме на желаното. Единствено там мечтите се сбъдват. Споменът е отношение към миналото. Той пряко се свързва с мотивите за пътя и пътуването в художествената литература. Пътят е метафора на живота, а „пътуването” към неговия смисъл, макар и в условен план, дава възможност на човека да открие своята идентичност. Пътят се свързва и с изпитанията, през които преминава човекът, търсещ себепознанието.

Пътят и споменът за миналото са основни теми в творчеството на Димчо Дебелянов. В „Да се завърнеш...” споменът е осмислен като жалба по нещо ценно, изгубено в миналото, отказ от реалността, завръщане към едно „високо” и желано „преди”. „Спомнянето” е своеобразен път, възраждане на една минала реалност. Актът на припомняне е духовно събитие, провокиращо екзистенциални размисли. То осмисля битието на лирическия субект в настоящето, компенсира усещането за самотност и чувството за изгубеност. Завръщането към спомена е единствен изход от бездуховното настояще, съдба и избор за човека в елегията на Димчо Дебелянов. Миналото е осмислено като ценно и пречистващо, противопоставено е на едно принизено и грозно „сега”.

Човекът в художествената литература е различен от другите чрез условността на действията си, които са изживени като реални. Лирическият АЗ в „Да се завърнеш... ” се самозаявява в света на творбата чрез „спомнянето”. Така се постига оценностяване на припомнянето, то е спасение от празнотата на настоящето. Споменът е бягство от реалността, пътуване към миналото. Елегията на Димчо Дебелянов силно въздейства с фолклорно-митологичните и библейските реминисценции. Мотивът за завръщането на човека към едно „високо” и желано „преди” препраща към митологичното осмисляне на отминалото сакрално време. То е „пристан” на високи пориви и мечти. В българския фолклор завръщането се свързва с ходенето на гурбет. У Димчо Дебелянов завръщането към миналото е от екзистенциален порядък. То е единствен изход за героя на творбата от самотата и скиталчеството в настоящето. Темата за самотата и скиталчеството на човека в модерния свят препраща към текстовете на Христо Ботев - „На прощаване”, и на Иван Вазов - „Немили-недраги”. Ако за героите на двамата автори самотата и скиталчеството са наложени от обстоятелствата, то за лирическия субект в „Да се завърнеш... ” те са съзнателно избрани. Героят на Дебелянов сам напуска грозната реалност, избирайки „спомнянето” като основен модус на съществуване. Именно тук откриваме убедителни аргументи на тезата за безусловната ценност на миналото и акта на припомняне.

Към важни идейни внушения води и визията на спомнянето. Времето и мястото на спомена пораждат светлата гама на чувствата, близка до сакрално значимото. Интимността на спомена получава емоционален „ореол”. Реалността чезне, „стапя” се в духовното безплътие на изплувалия спомен. Пред „храма” на душата, осветен отминалото, вечерта „смирено гасне”, нощта е „тиха”, не нарушава покоя на оживелия в съзнанието спомен. Пораждат се асоциации за уют и спокойствие. Лексемата „приласкае” алюзира скрита от света нежност.

„Бащината къща" е цел на споменното завръщане. Домът е сакрално пространство, превръща се в условен „олтар” в „храма” на спомена, изпълнил със синовен трепет душата на лирическия герой. Към такива идейни внушения отвеждат и присъствието на майката, и иконата в дома. Пораждат се асоциации за чистота, извисеност, святост на света, в който героят на Димчо Дебелянов се завръща. Изминал дългия път на „спомнянето”, той сякаш остава само „морен поглед”, „изтлява”. Завършването на пътуването към света на миналото пред „старата икона” недвусмислено определя света на спомена като свят на тихата красота, уюта, светостта. Това е свят, към който героят на Димчо Дебелянов се стреми.

Символиката на „прага” също отвежда към важни идейни внушения. Това е мигът на среща между майка и син, но преди той да се е завърнал. Срещата е мечтана, но реално изживяна като поетична изповед. В традиционните представи образът на майката е свят, тя е олицетворение на нравствеността. В контекста на българската фолклорна традиция май ката се свързва с домашното огнище, светостта, жертвоготовността. Елегията на Димчо Дебелянов отново препраща към Ботевата поема „На прощаване”. Ботевият лирически герой се завръща у дома, за да потърси прошка и подкрепа от майката за избрания път. Завръщането за Ботевия лирически герой се свързва и с радостта от победата над тирана, и с извоюваната свобода. В „Да се завърнеш...” единствена радост за лирическия АЗ носи споменът-завръщане. От друга страна, завръщането се свързва и с осъзнатата елегичност на изминатия житейски път („мойто слънце своя път измина...”). Сякаш героят в елегията на Димчо Дебелянов за последен път си „спомня” красотата. В контекста на творбата образите на майката и иконата, като съкровена духовна същност, символизират вечното в живота. Оказва се, че лирическият герой се завръща в света на спомените, в храма на светостта, за да се сбогува с него, за последен път да се докосне до същностното, ценното, бленуваното.

В контекста на „Да се завърнеш... ” глаголите „помня”, „бленувам”, „мечтая” са функционално заменими. „Спомнянето” е не просто припомняне на една минала реалност, но и копнеж, силно желание за възраждане. Завръщането към света на миналото е бленувано пътуване към бъдещето. И двете условни проекции на „завръщане” и „пътуване” са невъзможни. Те са извън реалното. Завръщането към миналото чрез спомена за него е единствена духовна проекция на елегичния блян. Мечтата за пътуване към бъдещето е трагична. Елегичен блян и трагична мечта се „срещат” в реалната изповед на лирическия АЗ. Проблемът за времето в ли ри ката на Димчо Дебелянов е поетично спомняне на преживяно и пожелано. Границата между „сега” и „преди” е лирично разколебана. Блянът, копнежът по духовност противостои на грозната проза на живота, а домът, към който лирическият АЗ се завръща, е контрапункт на града. Лирическият АЗ в „Да се завърнеш... ” търси утеха и спасение в спомена за миналото.

Бленуван и желан, светът се превръща в дом на миналото. Той е мечтан като несъществуваща реалност. В разминаването между мечта и реалност, копнеж и действителност се ражда болката на лирическия герой в елегията на Димчо Дебелянов. Споменът е нетрайно убежище за човека на модерните времена. Той е само красив, но мимолетен блян.

„Да се завърнеш...” поставя проблема за трудния път, за самотата и скиталчеството на човека, изповядал трагично недокосналите се светове на мечта и реалност.

_________________
Link: Сайт с поезия на дъщеря ми


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: RQ: ЛИС
МнениеПубликувано на: 15 Окт 2009, 22:20 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 15 Окт 2009, 19:12
Мнения: 5
Skype: bradata9_
Мерси много! =D> :smile:


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: RQ: ЛИС
МнениеПубликувано на: 29 Окт 2009, 11:23 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 03 Май 2004, 19:45
Мнения: 2208
Аз искам да попитам само кой клас си, че за първи път се сблъскваш с ЛИС? ЛИС-а се нарича съчинение разсъждение в по-малките класове. Нали изпитите след 7 клас преди бяха чрез ЛИС?


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: RQ: ЛИС
МнениеПубликувано на: 29 Окт 2009, 20:13 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 15 Окт 2009, 19:12
Мнения: 5
Skype: bradata9_
PocuTa написа:
Аз искам да попитам само кой клас си, че за първи път се сблъскваш с ЛИС? ЛИС-а се нарича съчинение разсъждение в по-малките класове. Нали изпитите след 7 клас преди бяха чрез ЛИС?

8 клас съм, по новата програма сме.Досега не са ми давали в старото даскало ЛИС.Пък и изпитите са били преди с ЛИС, не сега.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: RQ: ЛИС
МнениеПубликувано на: 02 Ное 2009, 05:27 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 03 Май 2004, 19:45
Мнения: 2208
No0n3 написа:
PocuTa написа:
Аз искам да попитам само кой клас си, че за първи път се сблъскваш с ЛИС? ЛИС-а се нарича съчинение разсъждение в по-малките класове. Нали изпитите след 7 клас преди бяха чрез ЛИС?

8 клас съм, по новата програма сме.Досега не са ми давали в старото даскало ЛИС.Пък и изпитите са били преди с ЛИС, не сега.

Тая програма значи става все по-глупава... :shock:


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: RQ: ЛИС
МнениеПубликувано на: 17 Ное 2009, 20:50 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 17 Ное 2009, 20:47
Мнения: 2
Skype: Eksa
МОЛЯ ВИ!!!Трябва ми за утре ЛИС!Тема:Вълненията на лирическия аз в стихотворението "Да се завърнеш в бащината къща" от Димчо Дебелянов! МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ!и на нас за пръв път ни дават да пишем такова нещо!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: RQ: ЛИС
МнениеПубликувано на: 23 Ное 2009, 10:05 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 23 Ное 2009, 10:04
Мнения: 1
Skype: pepi_dodov
Виж това :D ;)
----------------------------------------------------------------------------------------
ЛИРИЧЕСКИЯТ ГЕРОЙ В ПОЕЗИЯТА НА Д. ДЕБЕЛЯНОВ


В началото на двадесетия век, разочарованието от социалната и политическа поквара в новата действителност в България и загубата на вяра във възможностите за възкресяване на възрожденските идеали за осъществяване на национално обединение и социална справедливост кара редица български интелектуалци (не без влиянието на съвременните тенденции в Европейската култура върху тях) да насочат вниманието си към вътрешния свят на човека, независим от изчезващото патриархално наследство и обществени социални и политически движения. Още от своето детство Димчо Дебелянов трябвада понася жестоките удари на съдбата. Ранната смърт на баща му, тежката раздяла с "тихия двор с белоцветните вишни" и установяването в големия, но чужд нему град се редят безпощадно в житейския опит на чувствителния младеж. Контрастът на патриархално-нравствените взаимоотношения между близките му, познати от детството му и света, в който се чувства самотен и нежелан се изостря от материалните несгоди, от двуличието на всекидневния живот.
В поезията на Димчо Дебелянов, отчуждението приема много по-широки очертания, защото в този "грешен и позорен свят", поетът съзира опасност за общуването между хората, за духовното оцеляване на човека от бездушието и трезвия житейски прагматизъм:
“... Престани да вярваш и да дириш-забранен е
на любовта плодът - и в зли страни
мечтите ти навек ще бъдат пленни.
"Пловдив “
Присъдата е сурова, но в никакъв случаи- унизителна. Разпъван между греха и разкаянието, лиричния “Аз" осъзнава своята слабост и има възможност да избира. Понякога той потъва в нощта на "поруганите скрижали", остава в ограничените предели на самотата и отчаянието- стихотворенията "Далеч", "На злото", "Миг", друг път настойчиво отправя мъчителни въпроси съм жестоката съдба.
“Кому бе нужна моята съблазън?
Защо съм обнищен, защо наказан...”
"Слънчогледи”
Но болезнените викове на съвестта не могат лесно да бъдат заглушени. В един момент лирическия персонаж приема духовната капитулация като спасение от "спомените зли" и търси най-силната отрова, за да ги изгони от своя свят. Греховните съблазни го отвеждат в тьмни "вертепи", "сред паднали девици". Толкова страшни са терзанията на лирическия герой, че той изисква помощ от порока, от "рухналий живот":
“Играйте си със мен - о хидри и змеици??
и влейте в моя дух очаквана забрава.”
Много често в изповедите си лирически късове Дебелянов се връща към този сблъсък и той винаги извиква у него безброй "сълзи спотаени", така че заглушава изявата на някаква евентуална ответна реакция:
“И толкоз черни мисли ми тежат,
че аз не искам нищо да си спомна.”
Така действителността се опитва да унищожи последната надежда в доброто и красотата, да заличи светлите блянове за "вихрени победи" и "жар на всерадостта на любовта". Безсилието и обезверението пред "праховете на силний град" поставят лирическия герой в положението на лесно уязвим, безпомощен човек. След първоначалното опиянение идва изтрезняването, носещо неизмеримо страдание и безмилостна самокритичност:
“Живота бездушен ме люто измами, крилата ми светли скова
и с клетви и вопли сред проспани ями, наведох аз горда глава...”
("Разяжда гърдите ми кървава рана")
В разочарованието си лирическия герой не се занимава толкова с конкретните виновници за своята скръб, а анализира собствените си психологически терзания. Трагичното осмисляне на смирението му дава основания да приеме положението като предателство спрямо себе си. Оттук идват и угризенията на съвестта, които свидетелстват за превъзмогнато честолюбие и достигната духовна зрелост.
Прелом на настроенията настъпва в стихотворението "Ледните крила на скръб и самота", в което младият човек губи вяра в жизнените си сили. Светлите страни на живота си отиват и отстьпват място на "черната умора", "безтушните тъми", "прилепите в мрака", "крилата на смъртта". Тези определения изразяват не само отрицанието на Дебелянов към злото в околния свят, но и показват неговите вътрешни преживявания.
За разлика от първите стихотворения на Димчо Дебелянов "Утро", "Лъч", "Писмо", в които лирическия герой е показан в радостно очарование на първата любов и опиянен от живота, то в "Черна песен" творецът разкрива мъчителното себепостигане на личността, трагичната безпомощност на младия човек да открие своята истинска същност, усеща се мисълта за обречеността на човешкия живот.
Драматизмът на Дебелянов добива осезаеми очертания, когато разкрива разрушената хармония между личността и света. Животът "мрачен затвор" - не позволява реализирането на мечтите по "неизгрели слънца", но и похищава, осквернява и в крайна сметка похабява човешката душа:
“О, неволя - да крееш на неволите раб,
да възпламваш и тлееш - ту всесилен, ту слаб.”
"В тъмницата"
Чрез това свое стихотворение, поетьт бичува безсилието и примирението на този, който е призван ла възпява нравствените победи на скърбящите и носи надежда на отчаяните. Убеждението за обречеността на човешкото битие намира израз и във взаимоотношенията човек - Бог, в които вече не съществува необходимата хармония, което се дължи и на двете страни:
“От вас навеки взор отвръща бог, идете в безнадеждните идоли
и в мрачни окаянства и неволи, узнайте неговия гняв жесток.”
"През векове"
Проклятието на цялата човешка общност и изстрадано чрез личната съдба на поета,и причините за угризенията на съвестта трябва де се търсят в жестокото разминаване между настоящето от една страна и идеализираното минало и очакванията за светло бъдеще от друга. Този проблем е засегнат и в по-късните творби на поета, в които удивително е скътал спомен и блян, минало и бъдеще. В тях Дебелянов оценява постъпките и действията си в живота, като се осланя на нещо по-възвишено и по-съвършено. Такива за него са обикновеният, мирен човек. За Дебелянов не е трудно да проникне в неговата психология, защото тя е станала лично страдание на поета, защото пред лицето на смъртта, няма богоизбрани и простосмъртни:
“И сля се радост и тъга,
сроди се малък и велик.”
На абсурдната несъстоятелност на войната, поетът противопоставя вярата си в творческото, съзидателно начало у човека, в неговата победа над разрушителната мощ на войната. За да бъде победена жестокостта е необходимо човек да съхрани обичта си съм ближния, да успее да види (въпреки плътната завеса от пушечен дим, бясната пропаганда и насаждана омраза) "в един убит" войник от противниковия лагер не враг, а човешко същество със свой живот, със свой свят. "Мъртвия вече не ни е враг" -възкликва поетът, без да може да заглуши в себе си болката от факта, че животът на човека е вече отнет.
Израз на своето презрение към войната, превъзмогване на всички трудности, несгоди и нещастия, философска равносметка на изминалия си живот Димчо Дебелянов прави в предсмъртното си стихотворение "Сиротна песен", в което предугажда близката смърт:
“Ще си отида от света - тъй както съм дошъл, бездомен,
спокоен като песента, навяваща ненужен спомен.”
Ненужният спомен обаче, остава за да напомня на живота за непреходните човешки стойности и богатства. Неспокойният, вечно неудовлетворен и търсещ дух на Димчо Дебелянов успява и днес да докосва съдбите и духовния свят на хората, докоснали се до неговото творчество.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: RQ: ЛИС
МнениеПубликувано на: 23 Ное 2009, 23:46 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 03 Май 2004, 19:45
Мнения: 2208
И аз пак искам да се изкажа негативно. Поне при мен всяка година по литература се припомнят правилата за писане на ЛИС. При вас като знаят, че сте по друга програма не са ли ви ги дали? И как ще се научите да пишете ЛИС, ако го вземате наготово. От една страна - да вижте една тема и вземете пример от нея, но от друга - седнете напишете нещо, дори 3 да получите, ще знаете защо и следващия път ще го направите по-добре.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: RQ: ЛИС
МнениеПубликувано на: 11 Яну 2010, 16:45 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 11 Яну 2010, 16:44
Мнения: 2
Спешно ми трябват тези 2 теми за ЛИС :

1. Христо Ботев-"Елегия"проблемът за примирението
2. Иван Вазов-"Чичовци"-проблемът за проявленията на българския характер


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: RQ: ЛИС
МнениеПубликувано на: 08 Окт 2011, 16:00 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 08 Окт 2011, 15:51
Мнения: 13
Моля кажете ми за интерпретативното съчинение от името на кой трябва да се напише.
От наше име или от името на автора .
Трябва ми спешно . Моля помогнете !


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: RQ: ЛИС
МнениеПубликувано на: 08 Окт 2011, 16:50 
Offline
форумен идиот
Аватар

Регистриран на: 19 Фев 2010, 13:12
Мнения: 802
marrii4eto написа:
Спешно ми трябват тези 2 теми за ЛИС :

1. Христо Ботев-"Елегия"проблемът за примирението
2. Иван Вазов-"Чичовци"-проблемът за проявленията на българския характер


Абсолютно същият проблем:
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic. ... 3207665dda

:lol:

_________________
Никога не пиши едно нещо, когато можеш само да го кажеш!

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: RQ: ЛИС
МнениеПубликувано на: 08 Окт 2011, 16:51 
Offline
форумен идиот
Аватар

Регистриран на: 19 Фев 2010, 13:12
Мнения: 802
titi написа:
Моля кажете ми за интерпретативното съчинение от името на кой трябва да се напише.
От наше име или от името на автора .
Трябва ми спешно . Моля помогнете !


Накратко пишеш от свое име, какво си мислиш, че е искал да каже автора :) Смешно е, ама така си е напрактика :D

_________________
Никога не пиши едно нещо, когато можеш само да го кажеш!

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: RQ: ЛИС
МнениеПубликувано на: 08 Окт 2011, 17:06 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 08 Окт 2011, 15:51
Мнения: 13
мерси за информацията :)


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 14 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 7 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Web Hosting by MyhostBG
Powered by Telnet Ltd. © 2009