forum.gorna.net

Free зоната за Телнет клиенти.
Дата и час: 26 Апр 2018, 03:44

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Режим на клавиатурата:

Правила на форума


Натиснете за да видите правилата



Напиши нова тема Отговори на тема  [ 10 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 11 Яну 2007, 19:37 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 18 Яну 2004, 23:50
Мнения: 1238
Местоположение: Горна Оряховица
Ами търся анализ на "Ако можеха да говорят" от Йордан Йовков..
Ако някой може да помогне, ще му бъда много благодарна :)
10х предварително :)

_________________
Изображение Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 12 Яну 2007, 15:04 
Offline
Global Moderator
Аватар

Регистриран на: 19 Авг 2004, 13:53
Мнения: 4046
Местоположение: Г.Оряховица
Преди да излязат в самостоятелна книга, текстовете са печатани в периодичния печат между 1934 и 1936 г. и главно в столичния в. „Зора\". Книгата обаче не е механичен сбор от отделни самостоятелни фрагменти, а цялостна творба, изработена по предварително изготвен план. Пръв Г. Цанев изказва мисълта, че „Ако можеха да говорят\" е всъщност „един роман\". Към това определение на жанра по-късно ще се присъедини и Ат. Далчев. Налице са всички жанрови изисквания да приемем книгата за роман: „Ако можеха да говорят\" е роман за един добруджански чифлик, за неговите обитатели - животни и хора, за събитията, случили се от началото на разказа до момента, когато имението сменя своите господари. Или по друг начин казано - роман за умирането на чифлика.
Място на действие - един безименен добруджански чифлик, близо до село Сърнено. Герои - неговите обитатели, собственикът на имота Захария и Севастица, работниците - Васил и Галунка, Василена, ратаите чичо Митуш старейшината на чифликчийските аргати, Аго, овчарите - Петър, Давидко, Марш, Ерофим; обитатели на чифлика са и ония, които не могат да говорят — воловете Балан и Чивга, Сиври, Аккойрук, Комур, Гюверджи; кучетата - Лефтер, Петрика, Жълтурко, Анадолеца, кобилките - Айа и нейната черна сестра, бялата Алаша, черният и кулестият жребец, гълъби, патици, овце, вълчици и вълци. Това са героите, населили страниците на този единствен по рода си роман в нашата литература. В него няма два свята - светът е един, населен от хора и безсловесни. Всичко, което се случва в чифлика, в равна мяра засяга и едните, и другите.
Началото на разказа ни въвежда в еднообразна до втръсване сива и скучна делничност. Наистина какво ли необикновено събитие би предложило всекидневието на някакъв чифлик, захвърлен из добруджанските простори. Животът в него си тече по неписани, но знайни открай време ред и наредби. Вечер аргатите прибират говедата в оборите, сутрин ги изкарват на оран или по друга работа, сеят, прекопават, жънат и вършеят, пасат овцете и ги доят сутрин рано, носят млякото в мандрата, хранят кучетата и кокошките, патиците и гълъбите. Всеки сезон иде със своите грижи и радости, с познатите и очаквани изненади. През зимата се появяват вълците: Петър овчарят и неговото куче Анадолеца повеждат страшна „борба до смърт\". Завръща се жълтото куче, Пантелей Пътник, както го наричат заради странния му нрав - ненадейно изчезва и се завръща. През есента крадци нападат Галунка заради пари, загива кобилката Айа, на прозоречния перваз се появява белият гълъб на хаджи Петьр, убит по-късно от могъщия удар на ястребовото крило. Неговата смърт е първото подсказване за бъдещето на имението, един гръм, който още не вещае буря.
В чифлика идват младите господари Захария и Севастица. В чифлишкото всекидневие се включва тяло, което на първо време с нищо не пречи и не подпомага усилията на обитателите. Така е само до момента, когато Захария започва да ухажва овдовялата Василена. В любовния триъгълник Василена и Севастица се изправят една срещу друга. Съперничеството между двете жени не заема много място в повествованието - само две глави. Но в тях е казано достатъчно, за да стане ясно, че се е родил големият конфликт, решил в края на краищта съдбата на чифлика. Всяка от страните има своите предимства: Севастица е господарка, донесла е на Захария зестра цяло състояние, докато Василена е селянка, един от многото работници в стопанството. ТУК Севастица е безсилна, изходът е предрешен. С вещина авторът разнищва мълчаливата схватка между двете. Уязвена в човешкото си достойнство, Василена се оттегля доброволно - пристава на Велико железарина. С това обаче конфликтът не е изчерпан, защото омразата на Севастица се пренася върху чифлика. Докато накрая Захария е заставен да го продаде. В интимен план конфликтът получава своето решение, когато Василена подслушва оправданията на младия господар пред Севастица. Решението да пристане на Велико всъщност ликвидира любовния триъгълник. Но Йовков не се задоволява с този ход. Снежната виелица става причината да се срещнат отново Захария и Василена. Изправил се пред вратата на Велико железарина, лице с лице със стопанина на дома, младият господар е объркан. С пестеливо подбрани детайли в поведените на Василена се разкрива нейното отношение към неканения гост - през цялото време не го поглежда, нещо, което авторът държи да не остане незабелязано и трикратно го подчертава. При повторното си посещение в нейния осъзнава колко е самотен и в собствените си очи и в очите на Василена. И в този миг, разчувстван и просълзен, той се обръща към Велико с молба да му засвири на хармониката: „Има ли песен за някой човек, който се е оженил за жена с пари? – пита той. - И как страда и как се мъчи като грешен дявол зарад глупостта си, зарад тая пуста зестра! Попей ми тая песен, братче, ако я знаеш, аз ще послушам. Жална песен ми попей, жална!\".
Чифликът продължава да изпраща аргатите на полето, говедарите и пастирите извеждат на паша животните, Галунка шета из големия двор. Но катастрофата е неизбежна, атмосферата става тягостна. Един ден новината пада като гръм: Захария продава чифлика. В заключителната глава авторът насочва поглед към съдбата на хората и безсловесните. Всички заедно преживяват продажбата като нещастие, страшно и непоправимо. Наоколо се носи дух на разруха. Един по един изчезват паметните знаци, които Добруджа скотовъдска беше оставила след себе си: след дивите хергелета дойде ред на ханищата... И ето падат и последните мохикани на добруджанското минало — чифлиците.
* * *
Романът \"Ако можеха да говорят\" довежда критиците във възторг. Г. Цанев започва рецензията си с думите: „Това е една книга съвсем оригинална, изцяло нова по съдържание и дух. Една книга без предходници в нашата литература.\" Друг озаглавява своя отзив „Предсмъртно откровение\". Последната Йовкова книга отново обедини критиците чрез положителните им оценки, нещо, което след „Старопланински легенди” не беше се случвало. Последният му завършен роман наистина е без предходници в националната ни литература и може да бъде сравняван единствено със себе си. Защото писателят рисува не крупни събития, а оживява дребните факти от всекидневието на един отиващ си бит с носталгия, прави ги интересни; издига всекидневното до пиедестала на изкуството. Йовковата носталгия по миналото обаче е от по-особен характер. Ив. Мешеков я тълкува като опозиция „срещу съвременната капиталистическа действителност\". А като въздигал миналото до степента на идеал, отричал настоящето. Оттук критикът направи генералния извод, че бъдещето у писателя „е възвръщане към миналото\", поради това Й. бил „реакционен в идеализацията си на селото и в позицията си на съвременността\". Защото е неспособен да се бори за изменението й „в името на новия идеал - на бъдещето: социализма, комунизма\". Такава е тезата на Мешеков, която в изходната си констатация е вярна, но в крайните си изводи се разминава с действителния смисъл на явлението. Йовковата носталгия по миналото може да се тълкува донякъде и като отрицание на съвременността. Но само толкова! Твърдението, че то е негов идеал, не отговаря на истината. Вярно е, че писателят противопоставя патриархалното българско село на настоящето, но причините са от друго естество: утопичната му представа за природосъобразен живот, в който човекът трудът и природата трябва да бъдат неделими. И заедно с това убеждението, че всяко посегателство, всяко накърняване на тяхното единство поражда непоправими социални, нравствени и телесни злини. Опитът от войните доказа основателността на предупрежденията му за печалните последици от отчуждението на българския селянин от земята.
В романа „Морава звезда кървава\" К. Петканов потвърди мрачните му предчувствия и прогнози за съдбата на българското село. Така че Йовковата носталгия имаше за обект не миналото, а нарушеното триединство между човека, труда и природата. В неговия идеал намериха отражения по-скоро проблемите на съвременната индустриална цивилизация, отколкото обществените противоречия и конфликти; с други думи, този идеал беше утопичен и неактивен, защото не бе социално детерминиран. Хармоничния човек и триединството Й. противопоставя на заплахата от отчуждение, надвиснала над човечеството. В този смисъл мирогледната програма на художника бе далеч по-дългосрочна и мащабна от тая, предписана му от вулгарносоциологическата критика. Програма, на която се дължи несекващата художествена актуалност на Йовковото творчество и по-специално на романа „Ако можеха да говорят\" . Той няма блясъка, трагичните колизии, високите регистри на преживяванията, с които изобилстват неговите легенди. В романа духът и психологията, мислите и чувствата, речта на героите са първично български. Една творба на постигнатата мяра и невероятна изчистеност на рисунъка; в нея повестованието е доведено до такава пестеливост, че оттук нататък всичко би било накърняване на художествената органика.

_________________
Link: Сайт с поезия на дъщеря ми


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 13 Яну 2007, 15:40 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 18 Яну 2004, 23:50
Мнения: 1238
Местоположение: Горна Оряховица
Благодаря ти много!!!!!!!!!! :D :D :D

_________________
Изображение Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 15 Яну 2007, 08:45 
Offline
Global Moderator
Аватар

Регистриран на: 19 Авг 2004, 13:53
Мнения: 4046
Местоположение: Г.Оряховица
Silvana написа:
Благодаря ти много!!!!!!!!!! :D :D :D


За "мерси" не ме търси! :lol: Пия водка с портокал... :lol:

П.П.: Разбира се, че се шегувам!

_________________
Link: Сайт с поезия на дъщеря ми


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: 30 Юли 2012, 22:31 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 30 Юли 2012, 22:29
Мнения: 3
за какво се разправя романа на йордан йовков - ако можеха да говорят
moje da q 4ata v momenta no nito e interesna tito puk neshto i razbrah


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: 30 Юли 2012, 22:32 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 30 Юли 2012, 22:29
Мнения: 3
за какво се разправя романа на йордан йовков - ако можеха да говорят
4eta q v momenta no nishti4ko ne rabiram


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: 30 Юли 2012, 22:42 
Offline
Global Moderator
Аватар

Регистриран на: 19 Авг 2004, 13:53
Мнения: 4046
Местоположение: Г.Оряховица
Божееее, Боже!!! Защо изостави България, Боже!!?

_________________
Link: Сайт с поезия на дъщеря ми


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: 31 Юли 2012, 10:14 
Offline
Big Spammer
Аватар

Регистриран на: 06 Мар 2006, 19:35
Мнения: 2171
Местоположение: Горно Рио
Skype: rusi_mc9009
:wall: :wall: На къде отиваме ?

_________________
Изображение Изображение Изображение Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: 06 Авг 2012, 21:56 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 30 Юли 2012, 22:29
Мнения: 3
Rusi_MC написа:
:wall: :wall: На къде отиваме ?

WHAT??? :?:


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: 07 Авг 2012, 12:03 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 19 Апр 2011, 09:45
Мнения: 149
stela8835 написа:
за какво се разправя романа на йордан йовков - ако можеха да говорят
moje da q 4ata v momenta no nito e interesna tito puk neshto i razbrah

=D> АКО СЪМ НА МЯСТОТО НА МАЙКА ТИ ЩЯХ ДА ТИ ОГРАНИЧА ИНТЕРНЕТА.А ТОЗИ ЙОВКОВ НЕ БЕШЕ ЛИ НЯКОЙ ОТ ПАЙНЕР.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 10 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Bing [Bot] и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Web Hosting by MyhostBG
Powered by Telnet Ltd. © 2009