forum.gorna.net

Free зоната за Телнет клиенти.
Дата и час: 12 Дек 2017, 10:23

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Режим на клавиатурата:

Правила на форума


Натиснете за да видите правилата



Напиши нова тема Отговори на тема  [ 9 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 29 Ное 2007, 13:35 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 30 Авг 2003, 20:09
Мнения: 722
Местоположение: FallEn AngeLs Go to HELL
"Къщата" , "Повест" и "Болница " Много ви се моля намерете ми нещо,защото нямам нет и няма как да си намеря .... [-o<

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 29 Ное 2007, 15:06 
Offline
Global Moderator
Аватар

Регистриран на: 19 Авг 2004, 13:53
Мнения: 4046
Местоположение: Г.Оряховица
В дълбочината на стихотворенията на Ат.Далчев се крие пределно субективно усещане за човешкото страдание и безутешност.Чувства се противоречието между неговото поетично “аз” и света и с неспокойните въпроси за човешкото страдание и смъртта. Далчев открито поставя въпроса за неизживения, непълноценен живот.
Неговата поезия е поначало чужда не само на националноисторическата тематика, но дори и на националноисторическата определеност. Нейна основна проблематика са екзистенциалните и философски въпроси на живота на отделния човек. Далчев търси не абстрактните, метафизични измерения на философските проблеми, а насочва своето внимание към света на вещното и чрез него се стреми да осмисли противоречивата същност на човешката екзистенция.
Творчеството на А. Далчев се отличава със своята специфика на художественото изображение и оригиналност. Далчев неведнъж заявява необходимостта поетичното творчество да се върне от абстрактния свят на символизма към действителността, което според него не значи отъждествяване между поезия и реалност.
За поезията на Далчев не са характерни бурята и емоционалните преживявания, а по- скоро дистанцията на преосмислянето. В нея предметният свят съществува, живее и умира така, както и хората. Това позволява на твореца да се докосне до вечните екзистенциални проблеми на битието: за живота и смъртта, за смисъла, за спасението.
Общото послание на автора е, че е страшен призракът на смъртта, който дебне навсякъде, но не по- малко страшна е духовната смърт приживе.

„Повест”
В своето стихотворение “Повест” авторът е искал да покаже, че самотният човек унищожава сам себе си. Неговото битие не е автентично и в сравнение с истинското - онова на социалното общуването, просто изглежда като “зла измислица”. Човекът е човек и живее истински само с другите.
„Повест” е творба, събрала на едно място всички символи, които могат да имат свързваща роля между времената. Те отмерват всеки за себе си и всички заедно кръговете на затвореното пространство, на безвременния цикъл. Изчерпването на “аза” тук всъщност е само забрава, която стига до самоизчезване. Идентификацията на субекта с обектите, с вещите в този свят е плод на трагичния унес, в който прозира и другата идентификация - живот-смърт:
.
В своята „Повест” авторът достига до най- силни художествени внушения за изчезването на човека, за парадоксалния му живот – неживот. Тъжната равносметка на автора са неизживеният живот, печалното, безплодно и обезсмислено съществование, лишено от радост и надежда; тъжното усещане за неизпитаното щастие.
Без ни една любов, без ни едно събитие
животът ми безследно отминава.

Парадоксалната ситуация, история за отдавна заминалият и никъде незаминавал стопанин, върху която се гради текстът, е ориентирана и заключена в пространството на къщата. Къщата и стопанинът са основни битийни категории, чрез които Далчев ще докаже абсурдността и погубването на човека. Къщата е обезлюдена, а листът със словата „Стопанинът замина за Америка” настойчиво се налагат като тъжно известие на некролог, оповестяващо края. Самата Америка е знак на отвъдното, на алтернативното, където лирическият Аз би могъл да се осъществи. Посланието на листа обаче е разрушено. Няма заминаване и връщане, истинското пребиваване на човека е в смазващото черно вътре в къщата със затворени врати. Задължително е обезличаването на човека, неговото тъжно изсъхване и угасване в затвора на къщата.
а на вратата – листът със словата:
“Стопанинът замина за Америка.”
И аз съм сам стопанинът на къщата,
където не живее никой,
ала не съм аз заминавал никъде
Отчуждението на самотния човек от действителността; непреодолимата, здраво укрепена преграда между индивида и другите; страхът от контакт с делничния живот отвъд границата; илюзорното, съществование, придобило измеренията на смъртта; мнимото заминаване, което всъщност се оказва неизменно пребиваване в едно и също колкото реално, толкова и нереално пространство.
Портретът е печалният опит да се удържи идентичността, да се улови лицето. Разговорът с портретите е разговор за изтичащата и разпиляваща се с времето човешка същност.
Огледалото е съотносимо с порива за спасение от самотата, с порива към намиране на себе си, който остава неудовлетворен. Огледалото като знак за безвъзвратно отминалото, но същевременно и белег на празнотата, пустотата, която обгражда Аза; непостижимото самопознание, обреченото на неуспех търсене на собствената идентичност; абсурдният опит за превъзмогване на самотата.
В основата на тази трагична краткотрайност и преходност е времето, което неуморният часовник въплъщава.

Завладява ни усещането за изчерпаност на човешкия живот, за достигнат предел, отвъд който губят смисъл и стават излишни желанията, стремежите, поривите за промяна; песимистичното съзнание за извървения докрай път.

„Болницата”


И това стихотворение е в типичния за Ат.Делчев стил, олицетворява модел на света – състояние и движение към нищото. Болницата - като място на обреченост и мъртвило, на безпрецедентната статичност.

Тишината и здрачът и тези прозорци тъжовни
със петна от мухи и с бразди от прахът и дъждът,
и звънът, и звънът на големия стенен часовник
сякаш тежките стъпки на близката смърт.

Тишината създава акустично смразя
ващото пространство на тлението в неговия краен стадий – прекрачването в „другия свят”
Хората, затворени в тъжното бяло и стерилно пространството на болницата, са бледи синки и въплъщение на безнадеждността, абстрактни обобщения на страданието, на неизживения живот – бели легла, покривки, стени, Разпадащата се човешка същност е внушена много убедително чрез поредица от синекдохи – „черни ръце”, „побелели лица” и други. Обезличен и неизлечимо болен, човекът умира сред зловещата черно – бяла предметност на болницата („бели варосани стени”, „черни клони”). Зловещите изображения - „лица побледнели и „разкривени болни усмивки” символизират опустошителната смърт - неизбежна, неумолима. Ужасът се подсилва от „тъмножълтия цвят”.
Скръбното угасване на човешкия живот, мъчителният път към плашещото отвъдно битие; безсилието пред жестоката съдбовна предопределеност, пред агресивността на демоничната стихия; парадоксалното безсмъртие на властната пагубна сила.

_________________
Link: Сайт с поезия на дъщеря ми


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 29 Ное 2007, 15:07 
Offline
Global Moderator
Аватар

Регистриран на: 19 Авг 2004, 13:53
Мнения: 4046
Местоположение: Г.Оряховица
А ето и по-обширен материал за "Къщата":
--------------------------------------------------------


РАЗПАДНАЛИТЕ СЕ ВРЪЗКИ МЕЖДУ ЧОВЕКА И ЗАОБИКАЛЯЩИЯ ГО СВЯТ В СТИХОТВОРЕНИЕТО "КЪЩАТА" НА АТАНАС ДАЛЧЕВ

Преходът от символизъм към постсимволизъм предполага динамична преориентация на поезията от 20-те години на миналия век. Стремеж за преодоляване на символистичната концепция характеризира и творчеството на Атанас Далчев - поет на "модерното време", който противопоставя обективността на предметния свят на езика на символите. Антисимволистичните насоки в произведенията на поета са предпоставка за тълкуване на екзистенциалните проблеми, свързани с "модерния" човек.

Преходът от символизъм към постсимволизъм предполага динамична преориентация на поезията от 20-те години на миналия век. Стремеж за преодоляване на символистичната концепция характеризира и творчеството на Атанас Далчев - поет на "модерното време", който противопоставя обективността на предметния свят на езика на символите. Антисимволистичните насоки в произведенията на поета са предпоставка за тълкуване на екзистенциалните проблеми, свързани с "модерния" човек.
Едно от стихотворенията на Далчев - "Къщата" - разкрива проблематиката, породена от разпадналите се връзки човек-свят и човек-пространство и време. Символният израз на разрушените контакти е къщата, загубила сакралното за хората - уюта. Тази къща вече не е дом, защото е пуста, празна, бездушна. Стопанинът й не може да се почувства "у дома си", защото липсва ценностно утвърденото значение на лексемата дом, асоциирано с уют и комфорт. Поезията на Атанас Далчев разкрива не хармонията, а дисхармонията между екзистенциалния човек и материалния "външен" свят. Заглавията на стихотворенията му носят емблематични значения, които разграничават света на другите и поетическия Аз.
В стихотворението "Къщата" лирическият субект е дистанциран, защото сградата е сама по себе си "откъсната от света" - "затворена е всякога вратата", връзката с останалите хора и събития е прекъсната. Въвеждането на нереалния образ на дявола също е знак за алиенация. Още в първата строфа възможните контакти с реалността са премахнати; "неизвестно кой е наемателят", т. е. - той не е връзка, дори не се знае дали съществува. Чрез разпадането на отношенията сграда-свят, познатото /къщата/ започва да се трансформира в необикновено и мистично.
По описание /десети стих/ къщата е в драстичен разрез с традиционната символика, която носи лексемата. Тя не просто не дава уют и сигурност, а поражда усещане за страх и мистика. Изпълнена е единствено с мрак, който "спи и през деня във стаите" - предвестник на хтоничното и ужасяващото. Показателен за разпадналата се връзка човек-свят е контрастът между светлината на деня и тъмата, която постоянно цари в къщата. Смислово този контраст поставя символна граница между микросвета на сградата, към който принадлежи и лирическият субект, и действителността.
Къщата изглежда необитаема - мазилката се рони, водостоците са счупени, "по сините стени избива влага". Липсата на активен живот е послание на самотата, която Далчевият човек избира по своя инициатива. Изобразявайки реалистичния, порутен предметен свят, Далчев превръща вещите в семантични носители на човешки състояния - запуснати, унищожени, замрели. В микросвета на къщата екзистенциалният човек е сам по личен избор, той не търси промяна. Обрисуването на сградата като загубила връзки със заобикалящия свят не е израз на съжаление, а проста констатация - човекът подчинява своето съществуване на екзистенциалните си представи, без да се оплаква и без да страда.
Далчевият модернистичен лирически субект е екзистенциален самотник. Той сам формулира и определя живота си, съзнавайки, че има волята за това. Поетическата интерпретация на отношението човек-предметност представя и връзката човек-свят. Далчевият лирически Аз съзерцава света, вниквайки във всяка подробност, без да изпитва обикновената човешка потребност да бъде част от него.
В стихотворението "Къщата" е обособен момент, който би могъл да се интерпретира като своеобразна връзка с реалността:
"И снощи /ти видя ли от прозореца?/,
когато писна ненадеен вятър,
разтвори се, затвори се вратата."
В този цитат екзистенциалният самотник контактува с виртуален събеседник, който стои на прозореца. Стъклото може да се тълкува като символ на пречупена действетелност; то служи като преграда, но и като визуален контакт между микросвета на къщата и физическата реалност. В Далчевата поезия мотивът за човека на прозореца /"и аз ще се изплезя на света / обесен върху черния прозорец"/ е осмислен като едностранен "диалог" с действителността.
Лирическият субект от "Къщата" може да търси връзка с реалността чрез имагинерния адресат до прозореца, но тя не е пълноценна, т. е. - няма обратна реакция към екзистенциалния самотник. Единственият звук, който може да се възприеме за отговор в конкретното стихотворение, е "писна". Писъкът потвърждава разпадането на връзките: лирическият субект задава въпрос в уединението си, а единственото, което, макар и трудно, може да се интерпретира като ответ, е "ненадеен вятър" - стихия, която пренадлежи към микросвета на къщата заради тревожното внушение, което носи.
Вятърът е част от "света на къщата" и по още една причина - той отваря и затваря вратата, т. е. - единственият, контактуващ със сградата, обгърната в мрак, е вятърът като символ на преходното, на стихийното. Движението на вратата, която олицетворява възможност за връзка, но "затворена е всякога", би могло да се интерпретира като допир със заобикалящото битие, ако не беше обрисуван смутът, който настава в микросвета на къщата:
"Завиха нощни кучета на двора
и черна сянка, дълга като копие,
разчупи се на каменните стълби."
Лирическият говорител сам е избрал да няма връзки с действителността, затова и неговият свят е подчинен на това решение. Тази е причината за воя на "нощни кучета на двора" - отварянето и затварянето на вратата, чиято функция е да скрие вътрешния живот, е своеобразна връзка със света "отвън". По този начин вратата се превръща в комуникативен инструмент, а това предизвиква противоречие в микровселената на самотника, респективно и смут.
Мимолетният контакт с действителността поражда раздвижване в иначе статичната картина. "Черна сянка", която в своя семантичен смисъл е носител на мистика и поради това е част от микросвета на къщата, се разчупва на "каменните стълби". Разчупването може да се тълкува като пресъздаване на загатнатата връзка с реалността. Сянката принадлежи към хтоничното, към трансцендентното; взаимно свързана със стълбите, тя би могла да се интерпретира като контакт с отвъдното. Такова тълкуване може да се открие в древногръцките предания /мита за Орфей и Евридика/. В Далчевата поезия това архетипно значение се разрушава, символната семантика на стълбите се изменя, придобивайки нови конотации. Пресемантизирането става чрез въвеждането на образа на мъртвия - стълбите вече не са път към отвъдното пространство, те извеждат вън от него хтоничните елементи. Връзката с трансцендентното разтърсва застиналия, статичен свят на екзистенциалния самотник и дори разрушава част от него.
Чрез допускането на това "разколебаване" в правотата и истинността на избора на модерния човек, Далчев категорично отхвърля връзките с останалия свят. Веднага след беглия контакт с действителността, сянката се "чупи" на стълбите, а на нейно място се появява "мъртвия, когото преди девет дни заровиха". Не е случайна употребата на числото девет - според българската митология, ако на деветия ден след погребението гробът не се "опали" ритуално, съществува риск починалият да се въплъти в нечиста сила. Мъртвият е неоспорим символ за липсата на връзки с реалния свят, заобикалящ човека - той не е сред живите и вече не е част от битието. Появата на мъртвец в микросвета на къщата и на модерния човек е недвусмислено доказателство, че връзките с действителността, хората и събитията от реалността са се разпаднали напълно.
В стихотворението "Къщата" Атанас Далчев интерпретира избора на човека от "модерното време" да живее в лична микровселена, без да осъществява контакти с останалия свят. Авторът представя волята на екзистенциалния човек да отстои решението си и да формулира сам своето съществуване. В стихотворението "Къщата" Далчев доказва факта, че самотният, модерен човек няма, а и не изпитва необходимост от установяване на връзки със заобикалящата го действителност.

_________________
Link: Сайт с поезия на дъщеря ми


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 29 Ное 2007, 15:16 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 30 Авг 2003, 20:09
Мнения: 722
Местоположение: FallEn AngeLs Go to HELL
Нямам думи да ти благораря просто .. U saved me ! :Bow:

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 29 Ное 2007, 23:34 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 30 Авг 2003, 20:09
Мнения: 722
Местоположение: FallEn AngeLs Go to HELL
Пфф този Далчев е голям сдухар .... ужас! Нито едно от стихотворенията му не ми харесва ... :(

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 29 Ное 2007, 23:56 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 01 Апр 2005, 22:55
Мнения: 950
Местоположение: Нямам си и наидея от каде съм :)
М*М*А МУ е да го бяхте постнали това преди 3 дена ... вече е късно... имам 3-ка lol. Ами толкова като не го бях и чел даже това стихотворение (повест) :)


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 30 Ное 2007, 09:30 
Offline
Global Moderator
Аватар

Регистриран на: 19 Авг 2004, 13:53
Мнения: 4046
Местоположение: Г.Оряховица
D_Devils` написа:
М*М*А МУ е да го бяхте постнали това преди 3 дена ... вече е късно... имам 3-ка lol. Ами толкова като не го бях и чел даже това стихотворение (повест) :)


Ами да беше попитал преди 3 дни.:)

_________________
Link: Сайт с поезия на дъщеря ми


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 11 Яну 2009, 16:31 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 11 Яну 2009, 16:27
Мнения: 1
Някой може ли да ми намери нещо на тема "Човекът и светът в поезията на Атанас Далчев" [-o<


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: 13 Ное 2012, 15:32 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 13 Ное 2012, 15:30
Мнения: 1
Здравейте,имам да пиша анализ върху 4 строфички на едно стихотворение на Атанас Далчев "Лято",но не мога да намеря ниикакви материали от къде да си помогна поне малко.Някой ако може да ми помогне ще се радвам.

Листата на дърветата мълчеха
и сенките лежеха като локви.
Два облака стоеха неподвижно
на изток, сякаш спуснали там котва.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 9 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Web Hosting by MyhostBG
Powered by Telnet Ltd. © 2009