forum.gorna.net

Free зоната за Телнет клиенти.
Дата и час: 15 Дек 2017, 06:19

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Режим на клавиатурата:

Правила на форума


Натиснете за да видите правилата



Напиши нова тема Отговори на тема  [ 9 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: RQ:Помощ спешно.
МнениеПубликувано на: 11 Май 2008, 18:09 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 03 Мар 2005, 20:30
Мнения: 3035
1.Жената на 20-ти век според стих "Жена" (Блага Димитрова)
2."Животът е кратък,изкуството - вечно" (В.Петров "Японският филм")
3."Нежната спирала" - разказ за човешкото насилие над природата.

Ще съм много благодарен,ако някой се отзове. 8)


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 11 Май 2008, 18:16 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 22 Дек 2004, 12:44
Мнения: 967
Местоположение: Harsh realities...
Skype: vality_
Ето по третата тема:



ЧОВЕШКОТО НАСИЛИЕ НАД ПРИРОДАТА В РАЗКАЗА “НЕЖНАТА СПИРАЛА” НА ЙОРДАН РАДИЧКОВ
Литературноинтерпретативно съчинение

Даровитият Йордан Радичков е написал разказа “Нежната спирала” за да покаже престъпното насилие на човека над природата.”Всевиждащият писател” отново разкрива скрития смисъл и прониква в душата на творбите си.Той си спомня за покойният режисьор Методи Андонов,за който шипковия храст е живо същество.
Авторът иска да внуши на читателите,че човека е част от природата,а не нейн господар.Природата е тайнствена сила,която никога не може да бъде овладяна.
Всичко започва в един студен зимен ден,когато шейна с ловци криволичи през Лудогорието.На един от завойте се показва шипков храст,които идва за да погледне в душата на човека.Но за жалост в нея не се вижда нищо ново и добро,остава само насилието.
Дивата шипка трепна,трепнаха заедно с нея и лъскавите червени плодове,заиграха те като живи очи,сякаш не измръзнал храст бе пернат,а живо същество бе ударено с камшик през лицето.
Студ и пустош заобикалят пътниците.Изгубили интерес те търсят разнообразие в небесната шир.А там летят волни и красиви птиците.Змийско безсърдечие кара човека да зареди пушката си и да стреля по птиците в полет без дори да се замисли.
Ятото летеше спокойно и плавно,оня със сините очи се целеше спокойно в него и плавно движеше цевите на пушката си.
Спокоен и плавен е полетът на ятото,защото тяхно е цялото небе.Защото те нямат грехове.Нищо не смущава вътрешният им мир,защото те не са сторили нищо лошо на никой.Човекът няма съвест,а тя е окото на Бога в сърцето на човека.Произвеждайки гърма една птица от ятото се снишава за да види какво става н а Земята,неподозирайки,че това е гласа на смъртта.Гълъбът реди последователно кръг до кръг,спираловидно изписвайки “последната фраза на своя живот”.При падането на птицата върху снежно бялата покривка не се чу никакъв шум.Върху белия сняг алени капки кръв бяха очертали нежна спирала.Тази спирала е укор към нас хората и повод за дълбок размисъл и покаяние.Не човека облагородява природата,а тя него.Най-страшното безумие е да воюваш със своята Прамайка.Може би за това природата все по-често ни наказва със земетресения,наводнения,болести,епидемии,суша,мор.Но не природата е жестока!Ние не съзнаваме собствената си жестокост към нея.
Четейки разказа в нас трябва да се очертаят нежните кръгове и спирали на покаянието и дълбоко от душата ни да произлезе тиха молитва за прошка.Трябва да осъзнаем какво ни е позволено и какво не,ако искаме да живеем волни като птици.И като тях след смъртта да ни очаква вечен живот.




В своето творчество Йордан Радичков по особено поетичен начин интерпретира вечните проблеми на битието като се вълнува от човешкото посегателство върху съвършената красота на природата.Агресията,която човекът изпитва е породена от много често пренебрегваната истина,че човекът е част от природата и опазването и е негов дълг.
Разказът "Нежната спирала" е едно послание за ненасилие,което авторът реализира с много метафорични образи.Тези образи контрастират на живота и неговата същност,материализирани в много груби ударения шипков храст и ужасяващият изстрел,с който е отнет живота на дивия гълъб.
На фона на красивия снежен пейзаж Радичков ни споделя нравствено-етичните си размисли,които водят до общозначими обобщения за безцинния живот на всяка частица от природата,а чрез повествованието се създава особена атмосфера на съкровеност и интимност.
Заглавието на творбата символизира безкрайността и красотата на живота.Още в началото на разказа се загатва и за дисхармонията,която човекът сам създава около себе си.И точно това внушение създава усещането за една призрачна нереалност.Това се подразбира от епитета "враждебна" ,както и в цветовото обагряне на сиво-бяло.Разумът на природата е изпълнен с голямо отчуждение.Неслучайно "бялата равнина се изтегля".Деликатно се оттегля от човека,запазвайки повтаряемостта на живота."Смълчаната гора" притихва пред усетеното насилие,стаено дълбоко в човешката душа.
Шипковият храст,който е отрупан с ярко червени плодове,се откроява на фона на бялата пустота,като този контраст изостря вниманието и го насища с тревога.
Последвалата човешка агресия срещу шипковия храст предизвиква една илюзия за същността му на живо съществ,което е унизено с удара от камшика.Внезапното му изчезване е като знак за неприемане на стореното насилие.За ловеца това е една мистерия,а за автора срещата на ловеца с шипковия храст паражда споменът за Методи Андонов,единствения човек,който има собствено име в творбата.Също и единствения човек,който гледа на тазе среща с "фанатичен" поглед от всички страни.
Замерван със снежни топки,храстът потреперва като живо същество,а очите му играят.Възхищението,което поражда у режисьора е едно обобщение за мислеща личност,която е престанала "да гледа на живота и на природата край себе си като декоративна завеса".Затова от тези размисли се поражда разочарованието от ранната смърт на Методи Андонов,изтръгнат от живота,подобно на шипковия храст:"Мигар са и по-малко на природата шипковите храсти,та изтръгна с корен от сърцата ни и този шипков храст,за да го погне по петите на своята нежна пустош?".
Разказвачът се сблъсква ново насилие след завръщането от спомена в реалността.Този път ловците убиват див гълъб.Мощният размах на една от птиците е последван от залюляване и малък кръг.Умиращата птица описва в небето спираловидни кръгове,които постепенно заприличват на сива дрипа,която стремително пада надолу.Изчезването на дивия гълъб е едно ново свидетелство за човешкото насилие над природата.
Върху дълбокия сняг остават отпечатани алените капки кръв на гълъба,изписващи кръгове подобни на спирала.Красивият гълъб,чийто живот е отнет от изтрела,изтисква бавно кръвта от себе си "за да допише с неясни кръгове и спирали своето последно послание върху бялата равнина,последната фраза на своя живот".
Фразата изписана с кръв е едно проклятие срещу насилието и завещание към другите птици.Неловкото мълчание е знак,че тя разтърсва много дълбоко душите на ловците.Те си тръгват,като очите им са изпълнени с ням упрек.
След посегателството над съвършеността на природата,човекът е развълнуван и в душата му зазвънявят други струни .Тяхното насилие е израз на авторовия оптимизъм,че образите на насилието са обречени.В последствие човекът ще поглежда все по-често в душата си и ще разбира,че е част от хармонята,а не нейна заплаха.Този разказ е едно послание от Радичков към новото поколине на България.



Образа на насилието в разказа Нежната спирала

Интерпретативно съчинение


Нежната спирала е една от типичнитте творби на Йордан Радичков.В център на изображението тук е човека и отношението му към природата.Разказът отразява откъсването на съвремения човек от природата,но и неговото трудно завръщане към съвършенството на заобикалящия го свят.Тази творба ни поставя пред много въпроси,кара ни да се замислим за живота и смърта,за величието и таинството на живота и природата.
Творбата е нраствено посление за насилие,което писателя представя чрез метафорични образи в грубо завъртения срещу шипковия храст камшик,както и в изтрела отнел живота на гълаба.В забързания ритъм на живот ние хората,забравяме,че сме част от природата и което по-страшно ,че тя е творение божие,към което трябва да се отнасяме с почит и любов.``Последното писмо`` e написала с кръвта си върху снежната пустош.Остава човек само да разгадае нейния смисъл.
Заглавието на разказа символизира безкрайността и хармонията на живота.Още в началото на разказа писателя загатва за дисхармонията,която човека създава около себе си.Това внушение е показано чрез епитета ``враждебна``.Шипковия храст отрупан е ярки червени плодове,се отразява на фона на бялата пустош и този контраст изостря вниманието.Безмислено и безотговорно конярът удря храста с камшика си -``перна храста през лицето``.В този момент храста придобива друга,свръхестестена сила.Той трябва да се защити -оживява и излъчва скрита заплаха.Храстът оживява, за да се предпази от насилието.Човекът изведнъж разбира,че природата може да бъде както гостоприемна така и недружелюбна,когато някой я нарани.Храстът гледа хората с хиляда червени очи,а човекът изтръпва под този проницателен поглед``Туи ще е някои вампир``
Лекомислено,без никакъв смисъл човека убива една от птиците.С това описание автора ни прави свидетели на последния полет на гълъба,на откъсването от ятото,на залюляването му ,последователните кръгове,който прави когато бавно пода към земята.Нарушена е хармонията в природата но ,човекът не усеща това.Убийството на птицата е безсмислено,но обичайно.Хората са свикнали да бъдат господари на природата и да вземат от нея това което пожелаят.Спиралата е е магически символ,които свързва проникващите една в други сфери.Това се случва и в творбата ,там човекът прониква в природата и природата прониква в човека.И така те образуват едно хармонично цяло и когато то е нарушено не ни остава нищо друго освен мълчание и тишина.Хората усещат ,че стават свидетели на нещо необичайно .По лицата им се изписва изненада и тъга.Те са забравили,че са част от прородата която убиват..
В желанието си за по добър живот човек се озлобява и губи човешкото в себе си.Човекът е опасен.Смисъла на творбата е да се осмисли своята самонадеяност и да осъзнае отношението си с природата.Чрез образа на ``говорещата природа `` писателя утръждава идеята,че има връзки които никога не трябва да се скъсват :)

_________________
Don't part with your illusions. When they are gone, you may still exist, but you have ceased to live.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 11 Май 2008, 18:25 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 03 Мар 2005, 20:30
Мнения: 3035
Благодаря много.Някой нещо по 1. и 2. 8)


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 11 Май 2008, 18:26 
Offline
Global Moderator
Аватар

Регистриран на: 19 Авг 2004, 13:53
Мнения: 4046
Местоположение: Г.Оряховица
БЛАГА ДИМИТРОВА - „ЖЕНА”

ДУХОВНАТА ИЗВИСЕНОСТ НА ЖЕНАТА В „ЗАГРУБЕЛИЯ СВЯТ”

Да се представи точно смисълът на понятието жена в съвременния свят е безкрайно сложно и трудно. Поетесата Блага Димитрова обаче е изразила в стихотворението си „Жена” своята лична оценка и възприятие както от позициите на творец, така и от гледната точка на своята принадлежност към тази част от човечеството. Всичко, казано в стиховете й, има определено дълбок нравствено-етичен и философски аспект.

Поетичният изказ е съотнесен с конкретната насоченост на творбата - да разкрие същността на „загадката", наречена жена. Началото на стихотворението има характер на сентенция, на изстрадана мъдрост: „Как тревожно е да си жена!” Това сякаш е ключ към проникване в многоизмеримата съдба на жената. Тя е проявление на всичко, което облагородява света и го прави по-добър и по-красив. Тя е противодействие на разрушителните, деградиращи сили и обстоятелства, срещу които смело се възправя със своята духовна извисеност:

Красота и усмивка да бъдеш

сред всекидневния сив кръговрат,

вярност - срещу изменчивия вятър,

нежност - в загрубелия свят.

Всичко това е призванието на жената - в един свят, в който не е леко човешкото съществуване. Контрастното съпоставяне като художествен похват представя много точно трудната женска съдба като противоборство срещу всичко онова, което нарушава хармонията в човешкия живот - еднообразието („сив кръговрат”), неустойчивостта на ценностите („изменчивия вятър”), липсата на нежност. В тази съдба са вплетени невидимите нишки на любовта и нежността, които движат света напред. Единствено пълното себеотдаване може да промени обстоятелствата, да спаси духовната същност на хората, към които жената изпитва привързаност и обич. Нейният истински пътеводител е сърцето. То я ръководи в избора й, то й посочва пътя, който ще следва, въпреки всички препятствия по него, защото този избор за нея е свят. Лирическата героиня има моралната сила да поеме риска, с който я обвързва сърдечният й избор, и да носи кръста си докрай:

От безбрежните пътища земни

най-рискования да избереш –

безразсъдния път на сърцето –

и докрай да го извървиш.

Любовта е властна повеля в живота на жената според стиховете на Блага Димитрова. Това я сродява с лирическата героиня на Елисавета Багряна в нейната творба „Потомка”. Именно любовта определя пътя на жената и тя й се подчинява без остатък. Като се вслушва в гласа на сърцето си, се изправя срещу всички възможни прегради и смело, почти безразсъдно ги преодолява.

Метафоричният образ на съзидателното начало, на една пословична всеотдайност е пресъздаден въздействащо чрез символите на светлината и благородството. Тук почти всеки стих носи дъха на житейската мъдрост:

Твоя единствена радост да бъде

радост да даваш ...

Да бъдеш в нощта светло прозорче,

което чака, първа стъпка,

събудила утрото.

Смисловите антоними в следващите стихове насочват към значението на великото присъствие на жената в живота на мъжа. Нейната привидна слабост е всъщност нейната сила, нежността и любовта й са ключ към сърцето на силния, на мъжа. Нравствената й извисеност и устойчивост придават и на него издръжливост в житейските бури и изпитания. От душата на „слаборъката” жена идва безкористната подкрепа за човека, когото обича. Ето това означава за лирическата героиня „да подкрепиш ръката корава”. Още по-голяма сила има в духовната извисеност, изразена чрез прошката, на която тя е способна:

И непростимото да простиш...

Съзидателното начало е присъщо за жената - да съгради дом, да създаде живот и да го запази. Но нещо повече от това е страшното изпитание, за което тя намира кураж и сила: „...да градиш живот от отломки...” Изпитанията на променливата съдба могат да разрушат изграденото с обич гнездо. Житейските бури могат да разбият кораба, отправил се към безбрежния океан на щастието, за което мечтаят влюбените. Като птицата феникс обаче жената може да възроди разбитото щастие и да съгради нов живот „от отломки”, преодоляла болката и раната в сърцето си в името на семейното благоденствие. Тази истинска жертвеност я въздига до святост.

Освен всичко друго, тя е и майка - най-значимото на този свят. Най-голямото тайнство - създаването и раждането на живота -е поверено на нея. Нейното всеотдайно сърце е способно да забрави себе си в грижата за новия живот, съзнавайки изключителната отговорност, която носи пред света. Майчинството поетесата отбелязва като естествено продължение на любовта между мъжа, и жената, но скрепена като вечност:

Да продължиш в един детски вик

дългата мълчалива целувка.

Вечност да сториш от краткия миг.

Твоите прострени ръце за прегръдка

люлка да станат за нов живот.

Обвързаността на любовта с новия живот лирическата изповедница в творбата възприема като най-отговорната и най-благородната мисия в живота си:

Бъдещето да носиш в утроба.

До своето сърце тя отглежда и съхранява това бъдеще на човешкия свят, но и продължава да бди над него в безсънните нощи, като отдава всичката си безкористна любов и грижа. Закрилница на своето дете, тя излъчва светлината на душата си за него. Пътят й като майка отново е борба с изпитанията на житейския кръговрат:

Нощем над него безсънна да тръпнеш,

светла като звездоокия свод.

Всяка детска усмивка — със бръчка

да заплатиш и в косите със скреж.

Скъпа е цената на майчинството, но затова е висока и несравнима. В него се сливат едновременно радостта и страданието, което превръща жената майка в нещо свято. Особено силно въздействие имат метафоричните сравнения: „светла като звездоокия свод” и „сълза по сълза на новото стръкче/ своята хубост да предадеш”.

Тази извечна роля на майка и жена героинята приема не като тежка орис, а като висока отговорност. Тя се покорява на съдбата си да бъде майка, защото е способна на възвишена жертвеност в името на живота. Сравнена с „Потомка” на Елисавета Багряна, лирическата героиня тук обръща погледа си навътре, към съкровените ценности на живота, които трябва да съхрани и пренесе във времето, но не само за себе си. Подобна саможертва не е присъща на „потомката”. Тя търси за себе си освобождението от оковите на предписанията и родовите закони. Следва любимия си по зова на сърцето, волна като вятъра, неподвластна на ограниченията. Затова тя признава: „Може би съм грешна и коварна...” В своя път към щастието се опитва да преодолее отредената й от традицията покорност и така утвърждава своята душевна сила. Такава е предшественицата, такава е и нейната потомка в новото време. Елисавета Багряна акцентира именно върху това.

Лирическата изповедница на Блага Димитрова е наша съвременничка, която познава добре и традициите, и новите реалности на живота. Тя също осмисля съществуването си като мост между минало, настояще и бъдеще, но оформя един обобщен образ на вечната жена като любима и майка. Тя е способна дори да крепи света, като дава всичко от себе си. С мъдрост заявява:

Саможертва е да си жена.

Смисълът на този високо хуманен жест към другите в сложния и противоречив свят е изключително възвисен:

И до ранена, разбита гръд

чистите извори да защитаваш –

просто, за да съществува светът.

Емблематичното значение на израза „чистите извори" насочва към сакралните ценности на човешкия свят-всичко онова, което трябва да се опази ненакърнено в своята нравствена основа, за да има светлина в живота на хората, да има вяра в доброто. Така осмислена саможертвата приема възможно най-високата стойност. Пълното себеотдаване на жената в нейната изключителна жертвеност е изразена точно и пределно ясно:

Нищо за себе си да не оста ви ш.

Това напомня пламъкът на огъня, който гори, за да даде топлината и светлината, изгаряйки всичко докрай.Дълбоко интелектуалният размисъл на лирическата изповедница подчертава осъзнатата напълно роля на жената във времето и в обществото. Тя носи с достойнство своята отговорност като майка и любима, тя раздава сърцето си докрай, но знае в името на какво прави това. И то е казано кратко, но ясно, с човешка съпричастност „... просто, за да съществува светът.”

Именно това дава основание за естествена гордост у героинята на Блага Димитрова: „Горда съм, че съм жена!” Това е един напълно логичен, достоен финал на искрената лирична изповед. Зад нея стои дълбоко умъдреният поглед към живота и света, изпълнен с превратности и предизвикателства, особено за нежната му половина -жената. Тя обаче се оказва достатъчно духовно извисена, когато обича и опазва живота с „ чистите извори”.

Стихотворението „Жена” на Блага Димитрова навлиза в най-сложните въпроси на човешкото съществуване, за да утвърди образа на жената в реалния живот в нейния най-светъл лик и тя да получи своето достойно признание.

_________________
Link: Сайт с поезия на дъщеря ми


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 12 Май 2008, 13:44 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 29 Мар 2005, 14:44
Мнения: 178
Местоположение: В свят,невидим за околните...
Ето по втората тема, но е есе:

Изкуството в моя живот (Есе)

Какво е изкуството? Замислям се и в паметта ми излизат думите на наезнаен за мен древен мъдрец: "Животът е кратък, изкуството - вечно".Провокира ме тази мисъл и ме кара да осъзная, че едно от най-ценните неща, които човек е създал, носи общото име изкуство.Всички онези скални рисунки, древни статуи, запазили съвършенството си, картини, музика, са преминали през времето, оцелели са и носят вдъхновение за съвременните хора.Възприемам ги като нравствени послания, съхранили представите за красиво, добро, човещина, съдържащи някакъв идеал.
Какво е за мен изкуството?Какво е то в моя живот?Може би то променя погледа ми за света, кара ме да се чувствам добре, да се очистя от ежедневното, да се чувствам по-извисена.Не е важно дали възприемам с погледа или със слуха.Важното е, че реагирам с душата си и то не как да е.Поглеждам една картина и в нея виждам свят, отразил душата на своя автор.Не с разума, а с чувствата си усещам посланието.Пред мен понякога изниква един усмихнат свят, друг път тъжен, грозен, но казващ много.
Да създаваш искуство не е лесно, а също и да го разбираш.Но факт е, че всеки от нас има свое любимо изкуство, а някой дори творят.Те стават подвластни на вдъхновение, което ги кара да посегнат към перото, четката, към някакъв музикален инструмент и като много други талантливи хора влагат душата си и това превръща творбите им не толкова в ценни, колкото в творби, съхраняващи представата за красота на младия човек.
А какво е за мен изкуството?Потребност, може би, но трудна за реализиране, защото днес са на изчезване културните обекти в нашата страна - кина театри, зали.С огромни усилия хора с възрожденски дух правят и невъзможното да ги запазят.Хубаво е, че поне в нашия град се е запазило читалището, сцената му оживява и радва млади и стари, оцеляла е и галерията, съхранила нашата градска памет. Според мен, за да е живо изкуството, за да стане стински силно, творците трябва да вложат труд, талант и късче любов.Тогава то ще се превърне в прозорец към един различен свят, пълен с положителни енрергии.А ние, младите хора, да имаме повече възможности да се докосваме до него.Може би не всеки ще ме разбере, но съм сигурна, че който успее, ще е разбрал нещо повече за мен и моето мнение за света, който ме заобикаля.И най-вече за изкуството, което може да ни направи по-духовни, по-добри, а защо не и по-щастливи...

Автор: Оля Караилиева

_________________
Празнувам невъзможните ти длани.
Ще те изгубя,знам.Преди да съмне -
един последен миг на лудост или ярост.
И после ще е тъжно...много тъжно.
[by SkitnicaVMoreto]


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 12 Май 2008, 16:02 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 03 Мар 2005, 20:30
Мнения: 3035
Благодаря на всички Ви.Днес направих класното и ми се падна първата тема. :)


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 12 Май 2008, 16:03 
Offline
Global Moderator
Аватар

Регистриран на: 19 Авг 2004, 13:53
Мнения: 4046
Местоположение: Г.Оряховица
Разкажи как се справи?:) Дано си успял!

_________________
Link: Сайт с поезия на дъщеря ми


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 12 Май 2008, 18:04 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 03 Мар 2005, 20:30
Мнения: 3035
Ами надявам се ,че съм се справил добре.Очаквам 6-ца. :cool: :P


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: 27 Мар 2011, 17:08 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 27 Мар 2011, 17:06
Мнения: 4
Много спешно ми трябва есе на тема Безрасъдният път на сърцето или Да живееш чрез другите .. страшно ще съм ви благодарна :D


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 9 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 5 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Web Hosting by MyhostBG
Powered by Telnet Ltd. © 2009