forum.gorna.net

Free зоната за Телнет клиенти.
Дата и час: 19 Окт 2017, 05:42

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Режим на клавиатурата:

Правила на форума


Натиснете за да видите правилата



Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Помощ
МнениеПубликувано на: 23 Яну 2009, 16:12 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 14 Юли 2008, 15:06
Мнения: 356
Местоположение: Велико Търново
Skype: kilar_g
съжалявам че трябва да пускам тази тема, но нета ми е страшно бавен и не мога да намеря информация за следните болести, и информацията ми трябва много:
1. Хронична застойна сърдечна недостатъчност 3 ФК
2. Хипертонична болест на сърцето
3. Хронична исхемична болест на сърцето
4. Склероза на аортна клапа
5. Дислопидемия
Моля да получа отговор колкото се може по бързо за да мога да изтрия темата (не знаех в кой раздел да я сложа сорка че го направих в този)


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 23 Яну 2009, 16:42 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 19 Сеп 2006, 16:12
Мнения: 1327
Местоположение: Горна Оряховица
Хронична сърдечна недостатъчност

На латински език:
На английски език: Heart failure.

Определение: Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром, при който сърцето поради нарушение на своята систолна и/или диастолна функция не може да изпомпва достатъчно количество кръв, за да задоволи метаболитните нужди на тъканите.

Етиология: Главните причините за развитие на сърдечна недостатъчност са:
1. Заболявания на миокарда – исхемична болест на сърцето, миокардити, кардиомиопатии.
2. Тенсионно обременяване на сърцето - артериална хипертония, аортна стеноза, пулмонална стеноза, пулмонална хипертония, коарктация на аортата.
3. Обемно обременяване на сърцето - митрална, аортна, трикуспидална инсуфициенция, дефект на междукамерната преграда, дефект на междупредсърдната преграда, персистиращ Боталов проток.
4. Механична пречка на диастолното пълнене - митрална стеноза, трикуспидална стеноза, констриктивен перикардит, перикардна тампонада, предсърден миксом.
5. Ритъмни и проводни нарушения – високостепенна тахикардия или брадикардия.

Деснокамерна сърдечна недостатъчност може да възникне в резултат на:
1. Левокамерна сърдечна недостатъчност, при която е настъпила пулмонална артериална хипертония и обременяване на дясната камера.
2. Митрална стеноза.
3. ХОББ, белодробен тромбоемболизъм.
4. Инфаркт на дясната камера, вродени сърдечни пороци.

Хемодинамика: При сърдечна недостатъчност има три основни хемодинамични нарушения:
1. Повишено теледиастолно налягане на камерата, повишено средно налягане в прилежащото предсърдие и венозната система зад него;
2. Намален сърдечен минутен обем;
3. Понижена помпена функция.

Патофизиология: За поддържане на нормална помпена функция на сърцето се включват следните компенсаторни механизма:
1. Повишена активност на симпатикусовия тонус.
2. Повишена активност на системата ренин-ангиотензин ІІ - алдостерон.
3. Механизъм на Франк-Старлинг.
4. Компенсаторна хипертрофия на миокарда.

Класификация:
1. В зависимост от това коя камера е с нарушена функция се различават:
- Левостранна сърдечна недостатъчност – засяга се лявата камера;
- Десностранна сърдечна недостатъчност – засяга се дясната камера;
- Тотална сърдечна недостатъчност – засягат се и двете камери.
2. Според начина на протичане се различават:
- Остра сърдечна недостатъчност – развива се за часове или дни;
- Хронична сърдечна недостатъчност – развива се за месеци и години.
3. Според преобладаващото хемодинамично нарушение се различават:
- Застойна сърдечна недостатъчност – има декомпенсация назад;
- Нискодебитна сърдечна недостатъчност – има декомпенсация напред и намаляване на минутния сърдечен обем;
- Смесена сърдечна недостатъчност.
Според Нюйорската кардиологична асоциация (NYHA) сърдечната недостатъчност бива 4 класа.
І клас – болните нямат оплаквания при обичайна физическа активност.
ІІ клас – появяват се оплаквания (задух, сърцебиене, умора) при обичайна физическа активност.
ІІІ клас – поява на оплаквания при субобичайни физически усилия.
ІV клас – поява на задух в покой.

Клинична картина:
Хронична левокамерна сърдечна недостатъчност
І. Симптоми от страна на белия дроб и сърцето:
1. Задух – бива 5 степени:
- задух при физическо усилие;
- задух в покой;
- ортопнея – задух, който се появява в легнало положение и намалява или изчезва 3 до 5 минути, след като болният заеме седнало или изправено положение.
Тези три степени на задух са израз на белодробен венозен и капилярен застой.
- пристъпен нощен задух (кардиална астма) – израз е на интерстициален оток.
- белодробен оток – най-тежка форма на задух, израз на алвеоларен оток.
2. Ускорено и повърхностно дишане (тахидиспнея). Може да настъпи патологично дишане – дишане на Чейн-Стокс.
3. Кашлица – суха, дразнеща. Появява се в легнало положение, особено през нощта.
4. Цианоза – от периферен тип (студена). Резултат е от намаления сърдечен минутен обем.
5. Сърцебиене.
ІІ. Симптоми от страна на други органи - дължат се на намаления сърдечен минутен обем и намаленото кръвоснабдяване на органите:
1. Олигурия, никтурия.
2. Отпадналост, мускулна слабост.
3. Бледа студена кожа.
4. Лесна умора при физически усилия.
5. Главоболие.
При аускултация на белите дробове се чуват влажни хрипове в белодробните основи, резултат на белодробния застой. При аускултация на сърцето се установява тахикардия, Т3- и/или Т4- галопен ритъм, систолен шум на сърдечния връх, отслабен първи тон. Електрокардиографията (ЕКГ) дава данни за хипертрофия на лявата камера. Чрез ехокардиографско изследване се получават данни за хипертрофия или дилатация на лявата камера, увредена функция, митрална регургитация, определя се фракцията на изтласкване и фракцията на скъсяване. Рентгенографията на сърцето и белите дробове дава данни за белодробен венозен застой (разширени белодробни вени), интерстициален белодробен оток (линии на Керли), алвеоларен белодробен оток (множество петнисти сенки), разширение на лявата камера и лявото предсърдие.

Хронична деснокамерна сърдечна недостатъчност
І. Прояви от страна на органите с повишено венозно налягане:
1. Набъбнали шийни вени, патологичен венозен пулс.
2. Увеличен черен дроб (хепатомегалия), с плътна консистенция. Може да има тежест и болка в дясното подребрие. В късен стадий настъпва кардиачна чернодробна цироза.
3. Венозен застой в бъбреците. Води до олигурия, никтурия, лека протеинурия. В късен стадий може да настъпи бъбречна недостатъчност.
4. Отоци по долните крайници. По-големи са вечер и намаляват или изчезват сутрин. Кожата върху тях е бледа, студена.
5. Висцерални отоци – хидроторакс, асцит, хидроперикард.
ІІ. Симптоми във връзка с хипоперфузията на органите. Тези симптоми настъпват по-късно. Наблюдават се отпадналост, мускулна слабост, студена кожа, Чейн-Стоксово дишане, цианоза.
ІІІ. Прояви от страна на сърцето.
1. Разширяване на дясната камера и дясното предсърдие – установява се чрез перкусия, рентгеново изследване и ехокардиография.
2. Наличие на деснокамерен галопен ритъм (Т3, Т4).
3. Деснокамерни пулсации вляво до долната част на стернума и в епигастриума.
4. Систоличен шум от релативна трикуспидална инсуфициенция.
ІV. Хемодинамични нарушения: увеличаване на телесистолния и теледиастолния обем на дясната камера, понижаване на нейната фракция на изтласкване, увеличаване на теледиастолното налягане над 8 mmHg, средното налягане в дясното предсърдие над 8 mmHg, централното венозно налягане над 90 mm воден стълб и периферното венозно налягане над 120 mm воден стълб. В по-късните етапи намалява сърдечния минутен обем.
Електрокардиограма (ЕКГ) показва данни за хипертрофия на дясната камера. Чрез ехокардиографията се доказва уголемяване на сърдечните кухини, определя се фракцията на скъсяване и фракцията на изтласкване, може да се установи причината (напр. сърдечен порок, нарушена кинетика на камерната стена след миокарден инфаркт) за сърдечната недостатъчност.
Рентгеновото изследване доказва разширяване на v. azygus, на v. cava superior, на дясното предсърдие.

Диференциална диагноза: При левокамерна сърдечна недостатъчност се прави с: емфизем, ХОББ, бронхиална астма, “невротичен” задух и др. При деснокамерна сърдечна недостатъчност се прави с: чернодробни заболявания, отоци от друг произход (напр. бъбречни заболявания), набъбнали шийни вени с извънсърдечна генеза (компресия, тумор).

Лечение: Лечението на сърдечната недостатъчност цели:
1. Лечение на основното заболяване – артериална хипертония, сърдечни пороци, миокардит, ритъмни и проводни нарушения и др.
2. Отстраняване на провокиращите и предизвикващи фактори – намаляване на физическата активност, нормализиране на телесното тегло, ограничаване приема на сол и вода, спиране на лекарства с кардиодепресивен ефект и др.
3. Подобряване на миокардния контрактилитет, отбременяване на сърцето, контрол и корекция на камерната честота и др.
Основните групи медикаменти, които се прилагат за лечение на сърдечна недостатъчност са:
1. Диуретици.
2. Сърдечни глюкозиди.
3. АСЕ инхибитори.
4. Бета блокери.
5. Фосфодиестеразни инхибитори.

-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-

Хипертонична болест
Високото артериално налягане е много често и широко разпространено заболяване в света и у нас. В зависимост от причините, които го предизвикват, покаченото артерално налягане се разделя на хипертонична болест и симптоматична /вторична/ хипертония.

Хипертоничната болест /първична, есенциална хипертония/ представлява самостоятелно заболяване. Вторичната /симптоматична/ хипертония е последица от други заболявания - бъбречни, ендокринни, сърдечно-съдови и други.

Измерването на артериалното налягане сутрин след събуждане, на гладно и след спонтанно уриниране дава стойностите на основното /базално/ артериално налягане. По стандарта на СЗО /Световната здравна организация/ стойностите на нормалното кръвно налягане са 135-140/85-90 мм живачен стълб.

Хипертоничната болест се среща по-често у лица занимаващи се с умствен труд, съпроводен от нервно-психическо пренапрежение. У жени нерядко болестта възниква по време и след климакса. За развитие на хипертонична болест от значение са наследствени фактори, които са недостатъчно изяснени. Като предразполагащи фактори се приемат тютюнопушене и злоупотреба с алкохол.

Честотата на болестта е по-висока у мъжете /в съотношение 2,6:1 спрямо жените/. През последните години се наблюдава нарастване на честотата на заболяването всред по-млади възрастови групи лица /между 25 - 40 години/.

В началния стадий липсват оплаквания. Хипертонията се открива случайно при изследване по друг повод или при профилактичен преглед. Единственият признак е наличие на повишено артериално налягане над приетите нормални стойности. Тези стойности са отначало колебливо повишени, по-високи вечер или при нервно-психично напрежение. Постепенно повишените стойности на артериалното налягане трайно се задържат.

Ранните оплаквания са главоболие, нарушен сън, шум в ушите, сърцебиене, лесна умствена и физическа умора. Главоболието е по-изразено сутрин след сън и вечер след работа. То обикновено е локализирано в челната и тилната област и има "стягащ" характер. В по-късните стадии на болестта оплакванията придобиват постоянен характер, а стойностите на артериалното налягане се стабилизират в граници 150-180/95-110 мм живачен стълб.

В хода на болестта често настъпват хипертонични кризи, с бързо и рязко покачване на артериалното налягане до и над 190/115 мм живачен стълб и засилване на главоболието. Кризата е с различна продължителност - от 1-2 часа до 3-4 дни и се съпътства от силно главоболие, нерядко гадене и повръщане, световъртеж, намалени зрение и слух, сърцебиене, треперене.

Понякога се наблюдават епилептиформени гърчове с временна загуба на съзнанието, слуха, зрението. Гърчовете се дължат на преходен мозъчен оток. В хода на по-тежка хипертонична криза може да настъпят усложнения - мозъчен инсулт или сърдечен инфаркт. В по-късните стадии на болестта се увреждат жизнено важни органи. Развива се т.н. хипертонично сърце с хипертрофия и склерозни изменения главно на лявата камера и сърдечните съдове, с развитие на лявокамерна недостатъчност. Развива се бъбречна склероза с бъбречна недостатъчност.

В мозъка настъпва т.н. хипертонична енцефалопатия с недоимачно кръвооросяване и мозъчен инсулт. В очните дъна се появяват кръвоизливи и се уврежда зрението. Сърдечният инфаркт и мозъчният инсулт са много по-чести у болните от хипертонична болест в сравнение с лицата с нормално артериално налягане /в съотношение приблизително 6:1/.

Лечението е консервативно. Обикновено болните без оплаквания не са склонни към лекарствено лечение. Целта на лечението е трайно да се понижи артериалното налягане до достигане нормални или близки до нормалните стойности /до и под 140/90 мм живачен стълб/. Назначава се подходящ диетичен режим, с ограничаване на готварската сол и мазнините от животински произход.

Препоръчва се щадящ рационален ритъм на работа, осигуряване на 8-часов нощен сън, закалителни процедури, физически натоварвания под контрол, избягване на силни емоции и нервно-психично пренапрежение. Забранява се тютюнопушенето и злоупотреба с алкохол.

Лекарственото лечение включва прилагане на редица медикаменти, които понижават артериалното налягане до граници, близки до нормалните. Всички тези антихипертензивни медикаменти се приемат по лекарско назначение и постоянен контрол върху артериалното налягане. Освен това се назначават диуретици, сънотворни, нервно-успокоителни и други препарати.

В хода на лечението cе изясняват най-подходящите антихипертензивни лекарства. Медикаментозното лечение е продължително и трудно, като дозировката трябва постоянно да се коригира и приспособява с оглед на развитието на болестта. Понастоящем съществува голям избор на ефективни медикаменти, повлияващи повишеното артериално налягане.

Прогнозата на болестта е различна според нейната степен и тежест. При леката и средно-тежка форма и при грижлив диетичен, хигиенен и лекарствен режим прогнозата е благоприятна и добра. При по-тежка форма на болестта и особено при зачестили хипертонични кризи и настъпили мозъчни, сърдечни, бъбречни и очни усложнения пронозата се влошава и става неблагоприятна. При неовладаемо, т.н. злокачествено развитие на заболяването прог нозата е абсолютно лоша.

Профилактиката се състои в поддържане на здравословен диетичен, хигиенен и професионален режим, избягване на тютюнопушене и злоупотреба с алкохол, упражняване на полезен спорт, включително туризъм, отстраняване на състояние, водещи до емоционален стрес. Целесъобразно е поддържане на подходящо поднормено телесно тегло и наблюдение върху стойностите на артериалното налягане.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Помощ
МнениеПубликувано на: 12 Окт 2016, 13:12 
Offline
Telnet user
Аватар

Регистриран на: 12 Окт 2016, 13:10
Мнения: 1
Пиша за да се знае ,че в България има лечение на сърдечните заболявания . Аз преди няколко години след изкарана инфекция , получих сърдечна недостатъчност- 3 към 4 степен с отоци , задух, тахикардия, тромбози. Искаха спешна операция но аз отказах. Случайно ме запознаха с професор Димитров и той каза че ще ми помогне да се възстановя. Започнах да изпълнявам всички препоръки и само след 11 месеца аз бях като нова. Вече не пиех нито едно лекарство , нямах никакви симптоми, не станах инвалид!
Всеки , който има проблем от сърдечен произход и желае да се възстанови както при мен се случи , нека ми пише на vsv2303@abv.bg
Ще се опитам да помогна на всеки , който иска да бъде здрав!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Web Hosting by MyhostBG
Powered by Telnet Ltd. © 2009